Пасхальный

Свято место не осталось пусто

Семья квадратных "Буг" упал аппетитных и дать им землю для строительства храма

Сильвия Николова
Думы, 26 апреля 2008

"Священное место не остается пустым", говорит русская пословица. Оказывается, что она справедлива для наших широтах, по крайней мере в отношении одного места в столичном комплексе "Младост 1". На последней остановке тележки 5 приводится на некоторое время противный железный крест с лаконичной надписью: церковь Преображения Господня. Нога всегда свежие цветы, иногда в самодельных свечей сужается проблеск кирпича. Некоторые прохожие, следовательно, взрослых, а не только взрослых жителей Младост 1 "и в следующем квартале Буг" знак креста или хотя бы остановить, прежде чем продолжить.
Оказывается, что это одно из трех мест Бога, как называют их здесь. Двух других девочек монастырь Св. Илии Пророка "между первой и второй субрегионе" Младост "и церковь Святого Георгия P obedonosets "окрестности" Буг ".

Отец Димитар Vukadinov настроен оптимистично: "Просто положить корону
спонсоры придут ".

Когда на место Железного Креста была часовня Св. Спасителя - популярное имя Вознесения - событий, согласно Евангелиям, состоявшемся 40-й день Пасхи, которые отвечают завтра. В конце 60 лет он уничтожил, но местности сохраняется. На нем построены panelki, остались чудом между соседними зданиями посольства. Только в последние два года в непосредственной близости поднял новое здание. Крест же движет памятный знак по инициативе священника отца Димитар Vukadinov храм Святого Георгия Победоносца "Квартал" Буг ". Но, как знак будущего строительства церкви, которая будет называться "Вознесение".
Оказывается, что сайт был пожертвован на строительство полностью nebogata семейства "Жук". В этой области квадратный метр земли под строительство уже продается за сотни евро. Однако умершего пенсионера Tsvetanka Karadashka не думаю, что на мгновение. Два года назад, она подтвердила, действовать муниципалитета пожертвование своей матери для более чем половины столетия земли будут переданы в дар церкви и для восстановления разрушенных зданий, а не только как часовня, но храм помещения для социальной работы и воскресная школа. С инициативой строительства в будущем, которое уже проектов и разрешений на строительство готовы, взяла на себя отец Димитр Vukadinov.
Мария Karadashka-внучка доноров (слева)
Lazarina Христа и в обету Креста
Аналогичным образом, когда эта же земля была подарена матерью Tsvetanka - Курорты Тодоров Stoichkova бывшего ошибка деревни. Его дети, которые в настоящее время непосредственно от Karadashka Мария, не зная точно, когда их бабушка родилась. Помните только, что она умерла осенью 1978 года расчет бабушке ее внучка Мария была spominala около 84 лет.
Но она идет в ногу словесные показывает подробно в семье рассказ о жизни благочестивой курорты.
"Прежде, чем идея подарить участок под строительство часовни в девять лет ее бабушка была в постели. За это время периодических мечта ее, вы должны пожертвовать всего, что участок земли для часовни, даже мечтал его имя . С того момента, она приняла решение предоставить ее, ее здоровье стало улучшаться ", сказал внучке Марии. Позже она даже ухаживать за здание, для которого пожертвования в денежной форме, материалы, и в основном с добровольного труда присоединился к ней односельчан. Согласно легенде в семье она была завершена около 1935-1936, а вскоре после этого и подчеркнул. В течение трех десятилетий, как он существовал, он заботился монахини из соседнего монастыря Св. Илии пророка. "
"Часовню к северу от нашего монастыря, рядом с блоком сегодняшнего 70 в Младост 1. Для него было две камеры. В средние века там был монастырь, но турки, завоевав нашей страны, разрушены и уничтожены священным. Когда моя бабушка Сохранить село ошибках пожертвовано сайт и начал строительство, рабочие наткнулись на костях убитых христиан. Во время Второй мировой войны солдаты копали окопы здесь и еще копать человеческие кости непогребенных людей ", говорит игуменья монастыря выслугу Анис. Она убеждена, что Господь поможет отец Димитр желание святом месте будет построен храм.
Пенсионер Таня Стоянова не
уловов вера, что не будет церкви

Старейшины волости сказать, что в нескольких метрах от часовни не было весной, в которых вода, как утверждается, лечебная. С тех Sofians использовать тренеры и семьи, что их цели пришел в ошибке nivyata деревне (их место в настоящее время "Младост 1") для того чтобы помыть ее в области здравоохранения и водоснабжения и пил умеренно, охраняется как святая. Для него, вспоминает 79-летняя Таня Стоянова sofiyanka. Как-то она также приехала сюда со своим
родителей и слышали истории о чудесных исцелениях. Она помнит и бывшей часовни Св. Спаситель, Который конце Преображение Господне каждый год, многие люди собрались в церковную службу и жертвы. Тогда он был разрушен. Потому что строительство посольства и в последние три-четыре года, а строительство новых зданий, место полностью изменен. Старуха рада теперь, что святое место, отмеченные крест на его и еще жертвы по праздникам. Когда он узнает, что это поднимет храм, а не только часовня, но церковь помещения для общественной деятельности и воскресную школу, она не верит, что это возможно произойдет. Удивлен тем, что земля была предоставлена наследники праведных действий, а не на продажу, и это может быть построено еще одно здание офиса или дорогостоящих особняков.
"Вы Вы это серьезно? Не может быть! Я рад, очень рад. Шучу не то, что такие вещи не должны шутка", сказала старая леди. Таня Стоянова пришел с металлическим крестом без особых причин, если не считать той, которую он хочет молиться где-то в святом месте во время Страстной недели перед Пасхой, но ноги не держат, ни для преодоления крутых ступенек между "Младост 1" и "Буг", а тем более поехать в центр города, чтобы идти на церкви. Около тридцати лет она жила в комплексе.

Донор Курорты Stoichkova
и ее дочь Цветана

С воспоминаниями о другой житель района "Буг" - Lazarina Христа, часовня Св. Спасителя был разрушен в 1966 году, до начала 70-х еще их фрагменты, в том числе детей, играющих. Некоторые из объектов в нем, и некоторые значки сохраняются в близлежащий монастырь Святого Илии Пророка. " Верующие из инициативной группы по строительству нового храма, в котором Христос и надеются некоторые объекты должны быть возвращены обратно в церковь после завершения строительства. Есть уже готовы стать его авторами. Ожидается, что корона дом Божий, чтобы быть в летнее время.

Альтернатива

Родители не только для людей

Красимира Явор Константинов и испытаны на спине радости и трудности приемную семью

Сильвия Ангелова

. Думы, 21 апреля 2008

Если человек случайно пройти по аккуратный дом с просторным двором в Бистрица и слышать заняты гомон детей в ней, неизбежно восторга: "Вот, что болгары решаются по многочисленным выводком." Цифрами и прописью детей и семьи Красимира Явор Константинов четыре. С малых особенность, что их родину только два - 10 лет Юлия и Мартин, 27. Два других в их доме приносит счастье, как они сами объясняют. Но не только они называют их самостоятельно, но мы также уход за ними, как они будут гарантировать, что каждый родитель.
Меньше, Александра, взяла в год и половина из дома для детей "Драгалевци и после долгих скитаний в различных департаментах стали ее приемными родителями. К больше женщин - 17-летняя Энджи нет такого правового EN gazhiment но помог ей, как близкого человека.
Александра с их приемных родителей
Первый цветок, который представляет Александра 8 марта
является приемной матерью
Меньше, Александра, взяла в год и половина из дома для детей "Драгалевци и после долгих скитаний в различных департаментах стали ее приемными родителями. К больше женщин - 17-летняя Энджи не такие правовые обязательства, но помог ей, как близкого человека.
Красимира и Явор Константинов еще несколько болгарских семей мужества, чтобы стать Фостер. Кроме того, они приемных семей на добровольной основе, которые не получают ни копейки от государства, в отличие от так называемых. профессиональные приемные семьи, которые казначейство оплачивает стоимость их приемных детей и обеспечивает зарплату по крайней мере одного приемного родителя и его вклад.
Мы в состоянии помочь, поэтому она хотела бы получить средства. Предположим, все расходы, и это делает нас счастливыми, говорит лаконично Красимира и сдвиги разговор на детей и их успехами.
Приемную дочь Александра был с ними из 2006-. Их дочь Юлия и сын Мартин принял его довольно легко, без капли ревности. Они не только привыкли к мысли, что человек должен помочь нуждающимся, но сделать это на практике. В течение многих лет, каждое лето, они посещают фестиваль искусств домашних животных из дома для детей, лишенных родительской заботы, которая состоялась в деревне Ovachevtsi и организован фонд по вопросам детства. Уже десятилетия Красимира добровольцев Фонда. Это было на одной такой фестиваль увидел девушку, то, в одной из своих инициатив благотворительной снова встретил его в социальной дома "Драгалевци.
Хотя управлять своей приемной семьи в социальной сфере службы Село "встретился с Энджи - девушка, вырос всего на ее мать. 17-летняя девушка находится на втором otlichnichka французской школы в комплексе Люлин. Они считают, что может помочь ей и даже без него они становятся приемной дочери. С тех пор девочка посещал их каждый праздник и в выходные дни, что приводит ее в море вместе с ним и экскурсии. Воображаемые и сюрпризом для ее выпускном балу, который в следующем месяце. Девушка решила следовать закону. Таким образом, с прошлого года своих благодетелей сохранили два года подготовительные курсы абитуриент истории и болгарском языках.
Мы остановились на Александра, потому что оказалось, что ребенок с проблемой в документах, и поэтому не могут быть приняты, хотя и не родственников, чтобы посетить ее. Мы видели, что он обречен расти в домах, то возраст - осень неясно, где сказал Константинова.
Проблема девушки, которые имеют болгарское гражданство. Ее мать является иностранцем, социальные службы не могут найти его в течение многих лет, неясно, будет ли это в Болгарии. Отец не хватает данных. Ребенка нет воспоминаний о ней. После более чем года скитаний по различным учреждениям, у него уже есть личный номер иностранца. Это, однако, проблемы не остались в прошлом. Оказывается, что, как иностранец, он должен быть удален на жительство. Семьи боролись, чтобы быть постоянными, но до сих пор не приняли вид на жительство Александра только на один год. Плата она составляет 500 евро и за счет семьи.
Проблема даже не деньги, хотя все стоит денег документов, а в том, что в наши правила не предусматривают исключения из общих правил, таких, как это с нашей приемной дочери, сказал Красимир Константинова. Она родилась в Болгарии, но не другие родственники здесь, не зная, где ее родственники не могли быть выданы им. Не получил понимание постоянного разрешения уполномоченного услуг для этого, но мы продолжаем бороться и не сдаваться ", она обеты. Всякий раз, когда вам нужно удалить последовательность O вид на жительство, семья опасается, что Есть никаких гарантий, что она будет опубликована. Konctantinovi надежде скорейшего принятия нового Семейного кодекса, который не только позволит вопрос об их приемной дочери, но и большинство беспризорных детей в свои дома. Текст она обеспечивает чужеродных ребенка, и Александра, чтобы быть принятой в том же порядке, как любой болгарском языке. Еще одной проблемой является то, что приемные родители обвиняются в много обязанностей, но не так много прав. Например, если вам это нужно для работы, должны искать согласия биологическая мать или отец. В большинстве случаев, они не могут быть найдены или отбывающих тюремное заключение.
Многие надежды на более недавнее принятие нового Семейного кодекса, для урегулирования ситуации, наконец, ребенка, говорит, Красимир и объяснила, что ее муж уже говорили о возможности принятия Александра. Кроме того, не только они, но немного долго называли их "мама" и "папа" неотделима от ее сестра Джулия или даже оба посещать ту же школу, затем обед готовить свои уроки в тот же центр по уходу за детьми. Любимые выходные дни, когда они это сын семьи - Мартин, который живет отдельно, потому что они знают их в цирк, магазин, бассейн и в целом обеспечит все предметы роскоши. В противном случае, правила недели дома строгие. На 20,30 девочки в постели до 21 часов должно быть спит. Исключения не сделал или когда Есть гости или кино по телевизору. Но догонять пропущенные как его тайну ходьбы "гостей" в комнате, чтобы играть или читать книги.
Независимо от их опыта с двумя взрослыми детьми своего собственного, Константинов активно взаимодействуют с другими приемными семьями, чтобы обменяться опытом и трудностями в привлечении и обучении детей. Они выполняют свои контакты с фондом "Друзья 2006 года", которая вскоре создана коммуникационная сеть приемных семей и центра, чтобы помочь им психолога, юриста или социального работника по мере необходимости. Каждый других приемных родителей шутка, что их дети не искать какой-либо помощи, но и другие люди пытаются расти книги. Потому что ответственность гораздо больше. Кажется, для них число приемных семей в нашей стране все еще слишком мал.
Константинова украшает свой дом с дочерью Юлии и Александра принимающей
Красимира и Явор Константинов еще несколько болгарских семей мужества, чтобы стать Фостер. Кроме того, они приемных семей на добровольной основе, которые не получают ни копейки от государства, в отличие от так называемых. профессиональные приемные семьи, которые казначейство оплачивает стоимость их приемных детей и обеспечивает зарплату по крайней мере одного приемного родителя и его вклад.
Мы в состоянии помочь, поэтому она хотела бы получить средства. Предположим, все расходы, и это делает нас счастливыми, говорит лаконично Красимира и сдвиги разговор на детей и их успехами.
Приемную дочь Александра был с ними из 2006-. Их дочь Юлия и сын Мартин принял его довольно легко, без капли ревности. Они не только привыкли к мысли, что человек должен помочь нуждающимся, но сделать это на практике. В течение многих лет, каждое лето, они посещают фестиваль искусств домашних животных из дома для детей, лишенных родительской заботы, которая состоялась в деревне Ovachevtsi и организован фонд по вопросам детства. Уже десятилетия Красимира добровольцев Фонда. Это было на одной такой фестиваль увидел девушку, то, в одной из своих инициатив благотворительной снова встретил его в социальной дома "Драгалевци.
Хотя управлять своей приемной семьи в социальной сфере службы Село "встретился с Энджи - девушка, вырос всего на ее мать. 17-летняя девушка находится на втором otlichnichka французской школы в комплексе Люлин. Они считают, что может помочь ей и даже без него они становятся приемной дочери. С тех пор девочка посещал их каждый праздник и в выходные дни, что приводит ее в море вместе с ним и экскурсии. Воображаемые и сюрпризом для ее выпускном балу, который в следующем месяце. Девушка решила следовать закону. Таким образом, с прошлого года своих благодетелей сохранили два года подготовительные курсы абитуриент истории и болгарском языках.
Мы остановились на Александра, потому что оказалось, что ребенок с проблемой в документах, и поэтому не могут быть приняты, хотя и не родственников, чтобы посетить ее. Вы dyahme, что он обречен расти в домах, то возраст - осень неясно, где сказал Константинова.
Проблема девушки, которые имеют болгарское гражданство. Ее мать является иностранцем, социальные службы не могут найти его в течение многих лет, неясно, будет ли это в Болгарии. Отец не хватает данных. Ребенка нет воспоминаний о ней. После более чем года скитаний по различным учреждениям, у него уже есть личный номер иностранца. Это, однако, проблемы не остались в
В Германии
прошлого. Оказывается, что, как иностранец, он должен быть удален на жительство. Семьи боролись, чтобы быть постоянными, но до сих пор не приняли вид на жительство Александра только на один год. Плата она составляет 500 левов на счет семьи.
Проблема даже не деньги, хотя все стоит денег документов, а в том, что в наши правила не предусматривают исключения из общих правил, таких, как это с нашей приемной дочери, сказал Красимир Константинова. Она родилась в Болгарии, но не другие родственники здесь, не зная, где ее родственники не могли быть выданы им. Не получил понимание постоянного разрешения уполномоченных служб, но
Александра, Энджи и Джулия (слева направо)
продолжать бороться и не сдаваться ", она обеты. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият

Съботна разходка на Витоша
проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Явор и Краси с дъщерите
Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.

Стигнахме американците

Сильвия Николова

в-к "ДУМА", 19 април 2008 г.

Тодор Колев вече не е актуален. А култовата му за началото на 90-те на м.в. песен "Как ще ги стегнем американците?" си е направо демоде. Настигнахме ги поне в едно нещо. Не само ги настигнахме, но сме и на път да ги надминем. И в това няма никакво съмнение.
Вчера се случи това, което мнозина бяха убедени, че един ден ще се случи, само не знаеха кога. Петнадесетгодишен тийнейджър пострада от въздушен пистолет не къде да е, а в училище. Тук няма нищо общо въпросът чий син е той, както и това с какво си е играло момчето и неговите приятелите, нито това дали точно един въздушен пистолет подобава да е играчка в детските ръце. Всекиму е ясно, че точно за детските ръце скрито- покрито няма - нищо вкъщи, нито другаде. Достатъчно е само хлапето да бъде заинтригувано, после Шерлок Холмс да яде ряпа. Въпросът е във факта, че българското школо вече не е безопасно за децата. Нещо повече. Българското школо става все по-опасно за българските деца. И в това също няма никакво съмнение. Тази опасност не е от вчера. За наркодилърите около оградите, а често пъти и не само зад тях, както и за масата щуротии на едно ведомство и подопечните му структури, облечени във власт, да надзирават училищата, вместо да си вършат работата, ката ден творят недомислици по адрес на същите тези български училища. В последните години Министерството на образованието не успя да инициира нищо интересно, което да привлече децата в училище и да завладее вниманието им. Колкото до тяхната безопасност, тя бе предоставена на общините, които, според възможностите си, назначават в тях за охрана служители от някоя общинска фирма, но в повечето случаи дядковци, които нямат сили да опазят и един бостан. Видно е обаче, че тези пропуски никак не смущават просветния ни минисър Даниел Вълчев. Нещо повече. Минути, след като стана ясно за газовия пистолет в 18-о СОУ той заяви: "Не можем да сложим скенери във всички училища, това по-скоро е въпрос на общия ред в учебното заведение, и добави - Не може да се стигне до изключване на всеки ученик, внесъл в училище газов пистолет."
Тук вече коментарът става излишен. Освен може би една полезна препоръка. А тя е да бъдат поставени надписи над всяка школска порта: "Училището не е безопасно за вашите деца!" Повярвайте, табелата няма да натежи на делегирания бюджет на учебното заведение, за който така много са се загрижили мнозина. Но не и за безопасността на българските деца и техния живот.

За различните деца

Криворазбраната цивилизация

Сильвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Опит за "възрожденска" трагедия, но с твърде много привкус на комедия, се играе в последния месец в различни структури на родното ни образование. То не бяха актуализации, иновации, европеизации. Все - ации, при това до такава степен с докарване пред пустите му европейци, че някак си неусетно, като наблюдава човек цялото това театро съвсем не на ползу роду, се сеща за "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Разликата е само една, че неговата е в пет действия, а сегашната по продължителност го докарва на латиносериал.
Вчера се разбра, че съвсем в духа на "Авропата", както казваше госпожа Злата - булята на хаджи Коста Дюкянджията, се изживява в работата си началничката на Регионалния инспекторат по образованието в Бургас - доц. Таня Борисова. Видно повлияна от духа на Европейския съюз, тя наредила проверка с цел съставяне на становище за закриване на помощното училище - интернат в с. Средец. Така правят в Европа, децата с леки форми на олигофрения могат да учат по облекчени програми, но в общообразователни училища, за да се интегрират по-успешно в обществото. Тук обаче нещата стоят другояче. За разлика от Германия и която и да е избрана произволно средноевропейска страна, у нас т.нар. защитени жилища за хора със специални потребности са все още изключение, а не социална възможност да се подслони в тях нуждаещ се с олигофрения, синдром на Даун или аутизъм без близки, на които би могъл да разчита. Това обстоятелство е известно на всички, но най-добре на хората в сферата на образованието и социалните дейности. Затова настояването на госпожа Борисова за затваряне на помощното училище и интерната към него буди още по-голямо недоумение. Любопитното в случая е, че помощното училище с интернат няма проблеми нито с делегираните бюджети, нито с материалната база. В него се обучават 72 деца с лека степен на интелектуална недостатъчност, с аутизъм и болест на Даун. Ако те бъдат изгонени оттам, нямат къде да завършат образованието си, защото школото е единственото за югоизточна България.
Няма логичен отговор защо училището трябва да бъде закрито. И се натрапва един съвсем нелицеприятен вариант - някой се прави на по-голям светец и от папата. Нали "Авропата" не иска интернати. Пък и какво от това, че пари в бюджета има. Като сложим катинара, ще отчетем малко икономии, та може и да ни похвалят от София. Нали в МОН искат да "оптимизираме" разходите!

Интеграцията - така, както я разбират...

Таборът отива към панелките

Частници ще строят евтино на общинска земя, ако дадат 15% от апартаментите на ромски семейства

Сильвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Деца играят в боклуците край хасковския квартал "Република"

"Джелем, Джелем" или "Неда, мале, бела Неда" е възможно да звучат под един покрив занапред, ако бъде приета стратегията за десегрегация на ромите. Според нея в жилищните блокове, не само общински, но и частни, ще бъдат заселвани с 10%-15% семейства на мургави наши съграждани. По този начин ще бъде избегнато самокапсулирането на циганския етнос и ще бъде постигната неговата по-бърза социализация. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в най-скоро време в Столичния общински съвет. Негов автор е председателят на комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС Илия Илиев. Илиев, който е общински съветник от партия ДРОМ, е категоричен, че интеграцията на ромското население трябва да става чрез настаняване в жилищни блокове в кварталите, а не чрез благоустрояване на гетата.

Инструктори от полицията в Монтана организираха турнир по стрелба с боен пистолет за роми СНИМКИ: Пресфото-БТА

Репортерска проверка на ДУМА обаче установи, че никому не е известно точно колко роми живеят в гетата "Факултета", "Христо Ботев" и "Баталова воденица". Не е ясно и колко са обитателите на бидонвилите между комплексите "Малинова долина-1" и "Малинова долина-2" край Околовръстното шосе. По официални данни от последното перброяване през 2000 г. броят им е 100 000 души. Преброяването е по адресна регистрация, а само малка част от обитателите на такива жилища са регистрирани. Фактически те са с няколко хиляди повече. Другият проблем е, че само малка част от обитателите на гетата имат нотариални актове за собственост или настанителни заповеди, повечето постройки са незаконни, което по същество е самонастаняване. За да стане ясно кой кой е в бидонвилите, Илия Илиев ще предложи специални работни групи по места да започнат преброяване на ромското население. Той ще настоява Комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС да се заеме с въпроса на т.нар. самонастанили се на общински терени, като първо започне от кв. "Баталова воденица" и в най-крайната точна на жилищен комплекс "Люлин", там където започва пътят за Божурище. Там в калта между бараките се варгалят заедно хлапета, прасета, кучета и коне.
Ще им предложим общински жилища за временно настаняване и ще мислим за по-дълготрайното решаване на този въпрос, заяви Илия Илиев. Проблемът обаче е, че през последните години общинските жилища не достигат, тъй като нови не са строени отпреди промените. Стратегията си за десегрегация и интеграция на ромите той ще внесе в столичната комисия по демографска политика и превенция на социалните рискове в понеделник. Пред ДУМА общинският съветник лансира и друга своя, още по-смела идея - да бъдат настанявани роми по задължителна квота не само в общински жилища, но и в такива, които тепърва ще бъдат строени. Столична община би могла да отдава общински терени на частни инвеститори за строеж на жилища, но срещу условието 10-15 на сто от тях да бъдат предназначени за роми. За това изискване инвеститорите ще бъдат обвързвани с договор, заяви Илиев. Той все още обмисля варианта как ще бъдат плащани тези жилища, като се има предвид, че ромското население, като цяло, е неплатежоспособно. Илия Илиев подчерта, че идеята му всъщност е част от стратегията на партия ДРОМ за интеграция на ромското население. На първо време той ще настоява тя да тръгне от столицата, но впоследствие, чрез структурите на партията и представителството й в общинските съвети, ще се търсят възможности за нейното реализиране навсякъде в страната. Наблюденията му показват, че ромското население иска да се социализира, държавата също има такава амбиция чрез различни програми, обществото ни също е готово да ги приеме. Дали това е така на практика ще стане ясно, едва когато се стигне до първите настанявания на ромски семейства в жилищни блокове с преобладаващо друго население.
За да се стигне дотам обаче, СОС трябва да отговори на два въпроса: колко точно са безимотните или малоимотни роми в София, които живеят при крайно примитивни и дори застрашаващи здравето на хората, особено на децата, хигиенни условия, и кой ще плаща на инвеститорите новопостроените жилища, а също така и поддържането им в добро състояние. Защото ясно е, че всеки етнос има своя специфична култура, вековни традиции и естетични вкусове. Както и това, че невинаги те съвпадат с тези на друг етнос, независимо кой е той.

Провокирано

Параграф за дефицитната капка

Сильвия Николова

в-к "Дума", 17 април 2008 г.

Да не чуе дяволът, понечва да чукне на дърво всеки път човек, когато се заговори за кръводаряване. Защото ясно е, че у нас кръвта и кръвната плазма не от вчера са дефицит във всяка болница. И в това няма никакво съмнение за никой, който има близък, чакащ за операция. Затова някак си повдига въпроси съобщението на директора на Националния център по хематолигия и трансфузиология доц. Андрей Андреев, направено вчера, че броят на младите кръводарители (между 18 и 30 години) се увеличава. А също и това, че през 2007 г. се е увеличил броят на кръводарителите въобще.
Самият им брой не може да се оспори, защото зад всяка цифра стои конкретно име. Зад името обаче не стои причината, поради която упоменатото лице е дарило кръв, както и това дали то го е сторило под принудата да даде, за да сложат негов близък на операционната маса или е платило на някой "дилър" да му осигури задължителните 4 бележки от "кръводарители". Ако тези случаи се изключат, ще се окаже, че абсолютно доброволните кръводарители са нищожно малко на брой - нещо, за което никой няма право да ги обвинява. Причините са много. Но от този дефицит се оформи цял един "бизнес"- този на осигуряващите кръводарители. Негови представители прихващат купувачите пред всеки център по кръвопреливане в страната пред погледа дори на лекарите. Кръвта на черно в София, пред центъра по кръвопреливане на ул. "Братя Миладинови" удари хилядарка. Толкова струват четири бележки, колкото се изискват за коремна операция например. Наддаването обикновено започва от 200 лв. за една банка от по 450 млл, ако "стоката" е от универсалната нулева група. Цената обаче диктува посредникът, който играе с мизата според платежоспособността на купувача.
Според Закона за кръвта, кръвните продукти и кръвните съставки (гл. 1, чл. 4), нито едно от тези неща, обект на нормативния документ, не може да бъде предмет на възмездна сделка. Оказва се още, че "дистрибуторите" на кръв попадат под ударите на глава 6, чл. 46 от въпросния закон. За такава търговия се предвижда глоба от 1000 лв. при първо и от 10 000 лв. при повторно нарушение. Глобен търговец на кръв обаче няма. Сделките са на четири очи и са недоказуеми. На "търговците" не може да бъде търсена наказателна отговорност по условията на Наказателния кодекс, защото в него не е разписан подобен текст.
Затова не е ли по-разумно, вместо да се съобщават лицеприятни цифри, да се инициира параграф за криминализиране на деянието продажба на кръв.

Колоквиум на "Абагар"

Фондация "Абагар" кани своите приятели и съмишленици на втория за тази година колоквиум, на 18 април от 17.30 ч. в Градската художествена галерия. Темата е: "Свети Франциск - 800 години от неговата метаноя (духовно обръщане)". Разглезеният син на търговец на коприни и гуляйджия, какъвто е бил Франциск дотогава, осъзнава празнотата на водения от него живот. През 1208 г. в него настъпва промяната - онази промяна, толкова нужна на мнозина от нас и днес. Галеното конте захвърля дрехите от кадифе, облича дрипи и за смирение се нарежда до просяците в притвора на храма...
Основен лектор ще бъде архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен университетски преподавател в Рим и не само там, създател на Българския книжовен дом "Абагар" в Рим, основател и издател на вестник "Абагар" и едноименната фондация, както и дългогодишен изследовател на живота и делото на свети Франциск от Асизи. Проф. Елдъров е автор и на първата биографична книга за светеца по най-ранните източници за живота му, издадена на български език през 2004 година. Откъси от нея, както и някои от произведенията на св. Франциск, ще чете актьорът и преподавател в НАТФИЗ - проф. Петър Петров. На колоквиума се очаква и участието на д-р Петър Константинов - основател на "Мати Болгария".

Предлагам ви публикация за живота на св. Франциск от архим. проф. Г.Елдъров.

Духовното обръщане

Нови думи на стара тема от светилището в Асизи
(с редица неочаквани български отправки)

Проф.архим. Георги Елдъров

в. "Абагар", юни 2007 г.

На 17 юни Светият отец папа Бенедикт ХVI направи еднодневно посещение в град Асизи, на около 160 километра северно от Рим. Целта му, очевидно, не беше просто да почете една дата от 64 години по-рано, когато апенинското градче на този ден бе освободено от нацистка окупация - както впрочем до преди десетина години напомняше за събитието стръмна улица в горната част на града, по която рано сутринта на горещия вече летен ден се бяха източили бронираните коли на съюзниците, посрещнати с овации и цветя от населението.

Jubilaeum сonversionis кeati Francisci
Франциск Асизски - източноцърковна живопис.
(Критска школа XV в.) Сега денят 17 юни трябва да бъде запомнен най-вече заради думите, изречени от римския първосвещеник в чест на Асизкия светец Франциск, този път титуляр на една много специална юбилейна година, каквато, до колкото ни е известно, никога не е била провеждана за християнски светец. Папата идваше, за да приключи 800-та годишнина от обръщането на Франциск. Много хора се учудиха на неочакваното му решение, когато малко преди година нареди на новия епископ на неголямата епархия, монс. Доменико Соррентино, да поеме акцията за популяризиране на повода. В духовната еволюция на светеца не една са датите, които могат да бъдат посочени като моменти на духовна промяна в неговия живот (Виж нашето "Франциск Асизки. Житие по източниците му", второ издание 2005, на разположение на читателите по поискване до изчерпването му). В течение на годината, и още повече на заключителните обреди на споменатата дата, стана ясно, че папата има предвид специално епизода, описан от самия Франциск в началото на Завещанието си, написано дни преди смъртта си на 3 октомври 1226 г.: "Когато бях още в грехове, ми беше много горчиво да виждам прокажени, и сам Господ ме доведе при тях и им оказах милосърдие. Щом се отдалечих от тях, онова, което ми се струваше горчиво, стана сладко за душата и тялото ми. След което почаках още малко и напуснах светските грижи" (Виж там стр. 90).

Si licet parva cum magnis comparare За точната дата на споменатия епизод съществува спор между историците на францисканското явление в църквата и той не се отсича от намесата на папата. Приятно е обаче да изтъкнем едно може би неслучайно съвпадение на така определената година на духовното обръщение на Франциск с тази на смъртта на българския цар Калоян при стените на Солун през 1207 г. Сигурно Калоян не ще да е знаел, че на Апенините един младеж от заможно семейство точно тогава преминавал през дълбока духовна криза. Обаче няма начин Франциск да не е знаел за мощния балкански владетел Йоаникий Влах, както го наричали на Запад - тогава в църковно общение с Римската църква - за когото хронисти от времето обстойно докладват, а трубадурите пеели за подвизите или съответно за гибелта на кръстоносците по нашите земи и в целия близкоизточен регион, за Балдуина, Танкреди, Боемонд, Бонифаций. Един от "греховете" на Франциск, споменаван от всички негови житиеписци, бил, че обичал да пее такива песни с връстниците си - като най-често поемал и разноските за купона...
Асизи обаче има също редица български отправки от по-близко време, които непременно ще ни позволят да приемем по-лесно наставленията на папата по важната тема. От близо един век централно-италианското градче е пряко свързано с България по силата на големи и малки събития прекосили съдбата на български чеда, а чрез тях и един доста широк кръг от хора и събития много далеч от нашите граници. Много хора ще си спомнят, че през 1930 г. в Асизи бе сключен брака на българския цар Борис III със савойската принцеса Йоанна, като точно през площада, където на 17 юни говори папата, преди 77 години се нижеше сватбеното шествие на българската царска двойка, придружена от представителите на най-високите европейски особи. По-късно в завещанието си българската царица наредила погребението й да бъде също там, където бил и най-щастливия ден от живота й. Ще намерите мавзолея на царица Йоанна, издигнат през 1997 г. на няколкостотин метра от мястото на юнското събитие, превърнал се вече в цел за поклонение на десетки българи и много чужденци.
От 1930 г., в продължение на осемте изминали десетилетия, не секва присъствието на българи в благословения от Бога град. Общо 28 млади българи, на четири вълни само между 1930-1951 г., са следвали в средните и висши школи на францисканите в Асизи, като 16 от тях са били ръкоположени свещеници, за да служат на различни духовни и обществени нива на много ширини и дължини по света, в България и в чужбина. Един се подвизава в китайската провинция Шенси в края на 30-те години; двама обслужват духовно Австралия в продължение на три десетилетия (1959-1992), като единия от тях- все още бодърстващият член на редакционния ни съвет, Максимилиан Балабански - поема континенталното ръководство на францисканите в течение на два пълни мандата. Няма да премълчим, без да навлизаме сега в подробности, че също епопеята Абагар се корени в онази богата асизка почва, както проличава от много страници на този вестник. Понастоящем остава само един българин, гарант на националното ни присъствие в Асизи. Сигурно ще го е забелязал и гостуващият папа. Отец Владимир (Лудвиг) Пенев, член на нашия редакционен съвет, непременно ще ни осведоми през следващите дни по някои ексклузивни за вестника ни подробности от посещението на папата.

Paulo majora canamus С думите на великия Вергилий, който ни съветва да повишим тона на разговора, нека преминем към по-съществената тематика за папата в Асизи. Той говори за повода на юбилея и на посещението си в Асизи - духовното обръщане на Франциск - главно в рамките на омилията си на открито пред трикатната базилика "Свети Франциск" (ХIII век), на тъй наречения Долен площад (Piazza Inferiore), с допълнения и уточнения в другите си няколко слова през деня, като това пред събрания в катедралния храм на града "Св. епископ и мъченик Руфин" (Х век) клир от епархийското и монашеското духовенство, заедно с монахините и семинаристите следващи в различните институции в града.
Първо, нещо за понятието, което, за съжаление, като че ли няма адекватен термин на български език. На западните езици се ползва най-често терминът conversio, conversion, conversione, Кonversion, считан за основно еквивалентен на евангелското понятие "метанойа"- покаяние, в смисъла на промяна в мисленето. На български може да бъде предаден различно като покръстване, духовно осъзнаване, обръщане, усъвършенстване, разкаяние, покаяние, завръщане към религиозната практика, засилване на религиозната практика, отдаване на аскетичен и молитвен живот...В случая с Франциск става въпрос за едно коренно решение да промени живота си от едно посредствено християнско поведение - няма данни да е водел разпуснат, разгулен живот - към преследването на високите цели на християнското съвършенство. Светият отец описва така духовния механизъм на промяната в духа на Франциск:
Отвъд отделните прояви (на дотогавашния му живот), греховен беше начина по който дотогава беше разбирал и подреждал живота си, обърнат напълно към себе си, преследвайки суетни мечти за земна слава. Той не беше лишен от естествена щедрост на духа, когато се явяваше сред Асизките младежи като " цар на купоните им". Това обаче беше все още далеч от християнската любов, която се раздава безрезервно. Както сам си спомня (по-късно), горчиво му било да гледа прокажени. Грехът му пречел да овладее физическото отвращение да съзре в тези хора братята, които трябва да обича. Новата духовна нагласа - обръщането- му позволило да им окаже милосърдие, и сам да получи милосърдие. Да обслужваш прокажените до степента да ги целуваш, не беше в случая просто израз на човеколюбие /филантропия/, някаква "социална" пренагласа, а истинско религиозно преживяване, в отговор на Божията благодат и на любовта. Както сам казва: "Господ ме доведе сред тях /т.е. при прокажените/". Тогава именно горчивината се превърна "в сладост на душата и на тялото ми".Така е, братя и сестри, да се обърнем към любовта означава да преминем от горчивината към "сладостта", от тъгата към истинската радост. Човекът е наистина онова, което трябва да бъде, и се реализира напълно според мярката, по която живее с Бога и от Бога, като го разпознава и го обича в братята".
С други думи духовното преобръщане, за което става въпрос в случая с Франциск и по повод юбилея, представлява едно ключово пренасочване на християнското битие на всеки един от нас, чрез което животът ни бива преобразуван от Исуса Христа, на когото се явява поверен: от сега нататък; той ще се отличава с това, че е съществено белязан от Христа...

Distingue frequenter
Поводът позволява на Негово светейшество да внесе яснота също по някои направления сред съвременните почитатели на Асизкия светец, които водят до изопачаване на неговото исконно послание, като изтъкват вторични и, несъществени аспекти от характера и житието му, като че ли нарочно изтръгнати и лишени от предимно християнското съдържание на неговия подвиг - приятел на природата и животинския свят, певец и поет на вселената, странник и бедняк, пацифист и миротворец. Светият отец се спира по-специално на едно от тези недоразумения, свързано с тъй наречения "Дух на Асизи", като начин на отношение между отделните световни религии, което нерядко пренебрегва основните различия сред тях и издава готовност за сътрудничество и общение въпреки всичко и във всичко, като че ли различията не съществуват или са от второстепенно значение пред наличието на "великите каузи" на човечеството. Недоразумението, заедно с името, води началото си от междурелигиозната среща в Асизи, организирана през 1986 г., когато се събраха представители на почти всички християнски вероизповедания и на големите световни религии -исляма, еврейството, будизма, индуизма, шинтоизма, племенни африкански и индиански култове... Целта беше всички заедно на едно и също място да се молят по своему за мир в света. Ако не се лъжем от българска страна присъстваха днешните митрополити Калиник и Иларион. Плакатът на срещата, който до днес е изложен до входа на базиликата, беше изписан от члена на нашия абагарски редакционен съвет, споменатия по-горе, отец Владимир (Лудвиг) Пенев. Въпреки че по повода бе достатъчно ясно изтъкнато, че целта, която обединяваше световните религии, не преследваше постигането на религиозно общение или някакво размазване на догмите и култа, ентусиазмът и слабите убеждения на някои от участващите направиха така, че немалко хора се почувстваха упълномощени да изискват все по-голяма взаимна идеологическа толерантност до границите на верското отстъпление.
Папа Бенедикт ХVI намери начин да опровергае авторитетно, що се касае за католическата църква, подобно тълкуване на събитието от преди скоро четвърт век.
В същата омелия, за която става въпрос по-горе, Светият отец първо призна "пророческия" и "благодатен" характер на инициативата на своя предшественик, блаженопочиващия Йоан Павел II, вдъхновен именно от фигурата на Франциск, всепризнат мъж на мира и активен миротворец (виж посредничеството му между кръстоносци и мюсюлмани през 1223 г.). "Духът на Асизи, който от тогава се разпространява в света - заяви Негово светейшество - се противопоставя на духа на насилието, на погрешното ползване на религията като претекст за насилие. Асизи ни говори, че верността спрямо собствените си религиозни убеждения, и в частност верността ни към разпънатия и възкръснал наш Господ Исус Христос, не може да се проявява като насилие и нетолерантност, а като искрено уважение на другия, чрез диалога, чрез апел към свободата и разума, чрез борбата за мир и помирение". Но и незабавно добави, че духовното излъчване на светеца трябвало още тогава да осветли автентичния християнски характер на този дух, "тъй като неговият живот и посланието му недвусмислено се коренят върху избора да следва Исуса Христа, и следователно се налага да бъде отхвърлено априори всякакво изкушение към религиозен индеферентизъм, който няма нищо общо с истинския междурелигиозен диалог".
Като че ли специално за францисканите, Негово светейшество добави: "Не би могло да се счита за евангелско (т.е. християнско), нито за францисканско, онова поведение, което не успява да съчетае приемането на другия, диалога с него и уважението на всички с верското убеждение, каквото всеки християнин, точно като Асизкия светец, е длъжен да притежава и подсилва в себе си, за да възвестява Христа - път, истина и живот на човека и единствен Спасител на света".

Отново за децата в риск

Преди две години една наша сънародничка от Марбург - Германия, инициира и стана основателна на неправителствена оганизация, насочена към подпомагане на децата в риск. Обстоятелствата ме срещнаха с нея и нейни съмишленици от Германия през 2005 г. Оттогава до сега отразявам техните изяви. Ето какво се случва към днешна дата.

Германски специалисти ще обучават наши приемни семейства

Сильвия Николова

в. "ДУМА", 10.04.2008 г.

Германски и български специалисти в областта на педагогиката, социалните грижи и психологията ще обучават и подпомагат периодично български приемни семейства, които са взели деца от домове за отглеждане. Това стана ясно вчера по време на семинар на българо-германската фондация "Приятели 2006", основана от нашата сънародничка в Марбург Виржиния Швартeн. Концепцията на фондацията за работа е съобразена със специфичните условия за България. "Целта ни е да подпомогнем приемната грижа, да насърчим повече хора да вземат деца от домове или рискови биологични родители в дома си. Същевременно започнахме да изграждаме мрежа от контакти между самите приемни семейства в София. Целта е хората да се познават помежду си, да споделят трудностите и проблемите в отглеждането на приетото дете", заяви Ханс Орднунг - директор на Дома за деца с увреждания "Керстингхайм" в Марбург. Той обясни, че тези семейства в Германия преминават няколко месечно обучение, преди да вземат дете в дома си, и периодично се квалифицират, докато го отглеждат. За разлика от България в Германия, когато детето е с увреждане, се изисква единият от приемните родители да е с педагогическо или психологическо образование.
В по-малките градове в България има повече приемни семейства, отколкото в големите градове, сподели наблюденията си Красимира Константинова - приемна майка от София и изпълнителен директор на Фондация "Приятели 2006".

А ето и хронология на дейността на фондация "Приятели 2006 г." още от времето, когато тя бе само проект:

Германски дарители избраха ДУМА за обществен контрольор

Силвия Ангелова

в. "ДУМА", 21.04.2005

Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА като една от медиите, най-широко застъпваща социалната тематика и ползваща се с доверието на читателите, да контролира как се изразходват даренията, които ще отпуска за три дома за деца и юноши и един за деца с увреждания в София. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиване на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Още преди месец българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен, се свърза по телефона с редакцията на ДУМА и изрази желание да бъдем медиен партньор на програмата, ако германските донори изберат да помагат на български деца. В продължение на седмица Михаел Крал - председател на "Йоханита" - най-авторитетната благотворителна организация в Германия и този на фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционмеш" - Ханс Орднунг се запознаха подробно с проблемите на социалните заведения у нас. Те обаче са информирани за случващите се злоупотреби с помощи. Затова избраха ДУМА за медиата, която да отразява всичко случващо се с даренията.

Наша сънародничка доведе "Йоханита"

Четири дома за деца ще се борят за доверието на щедри немски дарители

Сильвия Николова

в. "ДУМА", 03.05.2005

Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА за свой медиен партньор в контрола върху помощите, които ще изпраща на четири дома за деца и юноши в столицата и около нея. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиването на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Инициатор за дарителството е българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен. Още преди месец тя се свърза с ДУМА по телефона, запозна ни с програмата и поиска нашето медийно съдействие. Неотдавна г-жа Швартен пристигна у нас заедно с Михаел Крал - председател на най-голямата благотворителна организация в Германия "Йоханита" и Ханс Орднунг от фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционменш".

Българка помага на изоставени хлапета

Наша сънародничка успя да мобилизира за съвсем кратко време няколко големи благотворителни германски организации и частни лица да подпомагат изоставени български деца.

Виржиния Райнова

Виржиния Райнова-Швартен е омъжена от десет години в германския град Марбург. Когато през 2003 г. идва на гости в родината, тя посещава няколко детски дома. Изумена е от факта, че изоставените малчугани в домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, се увеличава с всяка изминала година, но парите, които отпуска държавата за издръжката им, намаляват. Потресена остава, когато в един дом за деца до 3-годишна възраст край София вижда хлапета да закусват с разредено кисело мляко и филия хляб с настъргана отгоре й ябълка.
Това ме мотивира да популяризирам в града, в който живея родната ми България, казва тя. Да я представя от добрата й страна, да разказвам за нея, да й спечеля приятели, а чрез тях - и дарители за изоставените български деца, добавя Райнова. В Германия Румъния е много по-популярна, отколкото България, според нея.
По лична инициатива на нашата сънародничка германски организации и отделни хора събрали средства за четири дома. Два от тях, в Драгалевци, и в кв. "Княжево", са за деца от 3 до 7-годишна възраст, дом № 8 за деца с умствена изостаналост и тежка степен на олигофрения и дома за деца от 7 до 18-годишна възраст в Горна Баня. Първи на инициативата й откликнал Михаел Крал от "Йоханита". Скоро към тях се присъединил и Ханс Орднунг - директор на дома за деца с увреждания "Керслинхайм" и представляващ организацията ца хора с увреждания "Акционменш".
Три хиляди и петстотинте евро, които са успели да съберат съвсем набързо, вече са разпределени между четирите дома по такъв начин, че през следващите месеца поне веднъж месечно храната да бъде от благотворителите. Ако се окаже, че средствата се използват по предназначение без каквито и да е отклонения, дори на дребни стотинки, ще последват и по-големи спонсорства, обещават дарителите.
Така полагаме началото със своеобразен тест за честността на българина, казва Райнова. Тя е абсолютно наясно, че не навсякъде даренията у нас достигат до крайния адрес ненакърнени. И за да няма неприятни изненади и конфузни ситуации, за тези особености на някои наши сънародници, българката е предупредила и германските си партньори. Това бе и основният й мотив да потърси ДУМА като медиата, която също да контролира тези домове с внезапни репортерски проверки.

Михаел Крал: Ще помагаме, но ще внимаваме

"Йоханита" създава първите болници в Ерусалим, казва председателят на благотворителната организация в германския град Марбург

Михаел Крал се занимава с благотворителна дейност от двадесет години. По образование е историк, бил е гимназиален учител. Организацията "Йоханита" води началото си от 1098 г. от орден на католическата църква със същото име. Под това название, което по смисъл означава последователи на свети евангелист Йоан, рицарите, известни като йоанити, са създали първата болница в Ерусалим, дом за престарели монаси и са се грижели за охраната на складовете с храна. Сега дейността на германската организация "Йоханита" е подобна на тази на Червения кръст. Щатните длъжности в нея за цялата страна са общо 50. Пред стартиране е нов проект на "Йоханита". Неотдавна Михаел Крал посети България, за да проучи възможностите дали проектът не би могъл да бъде осъществен именно в нашата страна.

- Г-н Крал, каква дейност развива организацията "Йоханита"?
- Доброволци на "Йоханита" се грижат за болни, възрастни, самотни и изоставени хора. Екипи на организацията пътуват в страни, където се водят, или непосредствено преди посещението им са се водили военни действия и е имало безредици, подпомагат местните материално, помагат им да преодолетят загубите и стреса със собствени сили.
Всяка година обучаваме средно по 2000 души как да оказват първа помощ при бедствия, аварии, катастрофи и дори при военни действия и локални конфликти. В момента по домовете обслужваме 60 лежащо болни. Средно годишно нашите сътрудници правят около 4000 пътувания в различни части не само на Германия и Европа, но и по света.
- Как стана така, че се насочихте именно към България?
- "Йоханита" развива различни проекти в чужбина. най-мащабните от тях са в Южна Африка, Афганистан и Ирак. В Афганистан и Ангола, например, наши доброволци доставяха материали за изготвяне на протези и машини, създадоха работилници и обучиха местни хора как да работят в тях. Така, от една страна, сега те произвеждат необходимите протези за своите близки, а от друга - усвояват занаят, умения и се учат на мениджърство, които биха им помогнали да си намерят препитание или да развият собствен бизнес, когато страните им се възстановят.
Ние се занимаваме със социална дейност и помагаме на нуждаещи се хора, независимо от тяхната религия и националност.
Настойчивостта на Виржиния Райнова - Швартен ни насочи към България. Ако четирите дома, на които се спряхме, покажат, че имат воля да работим заедно, ще им помагане и с по-крупни дарения. Дори не само с финансиране, но и с оказване на методическа помощ за промяната на системата и подхода на персонала към тези деца.
- Предупреден сте, че в България помощите не всякога достигат в пълен размер до предназначенето си.
- Да, информираха ни вече. Ще се оттеглим в момента, в който установим, че не всичко е наред. Подобни неща вече са се случвали в Румъния и Украйна, откъдето след оказвана помощ в продължение на 2-3 години, се оттеглихме. Затова ще правим и внезапни проверки в България.

Германски благотворители подпомагат приемни семейства

Силвия Ангелова

в. "ДУМА",18.11.2005

Снимка Диана Милева Инициаторката на проекта българката Виржиния Райнова-Швартен с германците от неправителствената организация “Йоханита”

Германски благотворители ще подпомагат български приемни семейства в грижата им за деца с увреждания. Инициаторите вече са задвижили процедурите за регистрация и всички останали формалности за създаването на център и дом за обгрижване на деца с увреждания в домашни условия, който ще се намира в София. Преди броени дни те бяха за втори път в нашата столица, за да търсят сграда за центъра. Първото им посещение у нас бе през пролетта, когато проучиха възможностите за работа с деца в неравностойно социално и здравословно положение. Това са хора от различни професии, някои от които работещи за благотворителната организация “Йоханита” - най-голямата и авторитетна не само в Германия, но и в Европа след Червения кръст. Тогава те потърсиха медийното партньорство на ДУМА, за да информират чрез нас обществеността за всяка стъпка в доброто си дело. Сред тях е и г-н Ханс Орднунг, директор на интерната за деца с увреждания и специализираното училище “Керстин - Хайм”. Инициативата благотворителите да насочат дейността си в България, а не в Румъния, каквато възможност е била обсъждана първоначално, е на нашата сънародничка, живееща в германския град Марбург Виржиния Райнова.

Ханс Орднунг:

Ще съдействаме за отглеждането на увредени деца

Работодателите в Германия са задължени да заделят определен процент от работните места за назначаване на инвалиди,
казва директорът на интерната „Керстин-Хайм“ в Марбург

Николова Обсуждение Сильвия

Снимка Диана Милева Ханс Орднунг е директор на интерната "Керстин - Хайм" в марбургския квартал "Нойхьофе", към който има частно училище, подкрепяно от държавата. Поддържа се от дружеството с идеална цел "Керстин - Хайм", което е член на "Диаконише верк" към протестантската църква в Курхесен-Валдек

- Господин Орднунг, имахте намерение да подпомагате дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи по различни програми, а сега изненадващо заявявате, че насочвате интереса си към деца с увреждания. Какво налага тази промяна?
- Имахме най-добрите намерения да работим с дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи, в който има и деца с увреждания. Установихме обаче, че тенденцията във вашата страна е за извеждането на децата от тези домове и въвеждането им отново в собствените семейства, или пък при роднини, или в т.нар. приемни семейства. По тази причина и променихме дейността си. Затова проектът ни е за подпомагане на модел на приемно семейство и център за обучение на приемни семейства.
Едно такова семейство ще бъде подпомагано от нас както със съвети и консултации, така и финансово. В него общият брой на децата - и собствени, и приемни, трябва да бъде шест, като условие е едно от тях да бъде с увреждания. Сътрудниците от центъра за подпомагане на приемните семейства, който ще създадем, ще съветва приемните родители, ще ги подпомага и ръководи как по възможно най-добрия начин да формират подход към детето. Центърът ще се грижи и за осигуряването на рехабилитация, физиотерапия, логопед и всички нужди, необходими за конкретния малчуган. Ще обучаваме родителите и какво да изискват от учителите, когато той тръгне на училище.
"Амнести Интернешънъл" критикуват непрекъснато България, че не се прави достатъчно не само за децата с умствени и физически увреждания, но и за възрастните в подобно положение. Ние сме убедени, че във вашата страна има добра воля - и от страна на правителството, и от страна на местната власт, а и от обществото, за адаптирането и социализирането на тези хора към нормалната среда за живот, но просто нямате опит.
- Как е решен въпросът относно децата с умствени и физически увреждания в Германия, особено за тези от тях, чиито семейства нямат възможност да ги отглеждат?
- Системата на държавата и на неправителствените организации е развита така, че най-напред да бъдат подпомагани биологичните семейства да отглеждат собствените си деца с увреждания. За тази цел навсякъде в Германия действат социални служби за подпомагане именно на такива семейства. Техните служители посещават домовете, помагат на децата с физически и психологически проблеми и се грижат за различните процедури, от които те имат нужда - логопедия, рехабилитация на място и др. Ако се окаже, че тази помощ не е достатъчна, или че въпреки нея родителите не могат да се справят, им се предлага възможност да дадат детето в специализиран дом. В Германия има достатъчно такива домове, но понякога се налага родителите да се впишат в листата на чакащите - особено, ако желаят детето им да е настанено в точно определен дом.
- По какви критерии се оценява дали едно семейство може или не може да се грижи за увреденото си дете въпреки оказваната помощ? При тази оценка взимат ли се под внимание финансовата възможност на родителите или асоциалното им поведение, ако става дума за употребяващи наркотици, алкохол или пък ако имат досие в полицията?
- При оценката финансовото състояние на семейството не играе никаква роля. Само когато родителите са много богати, трябва да поемат част от финансовата грижа за детето, настанено в специализиран дом. Останалите критерии са описани в т.нар. социален доклад, който се прави от наблюдаващия семейството социален работник и се изпраща в Министерството на здравеопазването.
Обикновено семействата в тежко положение са познати на социалните служби, тъй като те работят пряко с тях. Ако се окаже, че семейството вече не може да осигури адекватни грижи и нормални условия за живот на детето, социалната служба решава да го настани за отглеждане в специализиран дом. Може да се случи така, че заболяването да е много тежко, а необходимите грижи за него - толкова скъпи и изискващи време и внимание, че въпреки оказваната на родителите помощ, те да не могат да се справят в домашни условия. Тогава се съдейства да му бъдат осигурени специализирани грижи извън дома.
- В България заради ниското заплащане персоналът в домовете за деца и юноши с увреждания, както и в тези за възрастни, не е достатъчен. Има ли стандарт в Германия какъв брой хора трябва да се грижат за едно увредено дете така, че то да не се чувства зле не само физически, но и психически?
- В един дом на по-малко от две деца трябва да има едно педагогическо лице. Колкото до помощния персонал, в домовете в Германия помагат много доброволци - напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане. Обикновено това са млади хора, пожелали на заменят задължителната си военна служба с алтернативна. В продължение на една година те работят в социални домове или в такива, специализирани за деца с увреждания. Повечето германски семейства предпочитат да отгледат децата си у дома, макар и с увреждания. Домовете обаче предлагат и услуга да вземат само за няколко месеца или дори само за събота и неделя техните деца, като по този начин им помогнат да се разтоварят и дори да заздравят семействата си. Защото не е тайна, че доста често наличието на едно увредено дете и грижите около него влошават отношението между съпрузите.
- Г-н Орднунг, как е устроена грижата за деца с физически и умствени увреждания в интерната "Керстин-Хайм", който ръководите?
- Комплексът е голям - освен интернат разполага и със собствено училище, а дворът е 23 000 кв. м и предоставя отлични условия за игра и приспособления за децата. Интернатът е с 50 места. Обикновено децата постъпват на възраст между 6 и 13 години и остават до завършване на училище. Те са настанени в 6 къщи - с по 7-9 момичета и момчета, разпределени по възраст, вид и степени на увреждания. Освен спалните помещения - единични или двойни стаи, те имат на разположение всекидневна, столова, стая за игра и помещение за трудово обучение. Имаме и едно двустайно жилище за младежи с умствени увреждания, а в самия град Марбург и един 4-етажен блок за т.нар. защитено жилище.
За всяка къща отговарят един групов ръководител и 4-5 възпитатели, подпомагани от практиканти. Персоналът е със социално-педагогическо образование. Медицинското обслужване, възможностите за терапия, обучението в училището и възпитанието са съобразени с индивидуалното развитие на децата. Всичко е подчинено на целта на децата и младежите да се даде възможност да станат самостоятелни, със самочувствие и чувство за отговорност, да им се помогне да вземат според възможностите си пълноценно участие в живота на обществото.
- Като се има предвид европейската тенденция децата с увреждания да се интегрират чрез обучение в нормални училища, не смятате ли, че вашите възпитаници са изолирани в подобна затворена среда?
- По въпроса дали децата с увреждания да учат в училище със здрави деца, за да се интегрират по-лесно в обществото, или в създадено обучително заведение специално за тях, в Германия има различни гледни точки. От една страна, се казва, че всички, дори тези с увреждания, трябва да посещават масовите училища, а други застъпват обратната теза. Моето мнение е, че за някои деца учението в нормални училища е възможно и дори наложително, за да получат шанс за по-добро развитие. Това обаче се отнася за тези от тях, които са с по-малки увреждания и относително добре могат да се справят сами. За много от тях обаче съоръженията за инвалиди, изградени в масовите училища, не са достатъчни. А съществува и реален риск да не бъдат посрещнати солидарно от здравите деца, да им се присмиват или да странят от тях. Това във всички случаи би наранило психиката им и вместо да се помогне, би задълбочило проблема с тяхната адаптация и социализация. Защото известно е, че децата могат да бъдат много жестоки. Здравите и увредените ученици изискват и съвсем различен педагогически подход.
- Как в Германия е уреден въпросът със социализацията на навършилите пълнолетие деца с увреждания след напускането на специализираните домове?
- След 18-годишна възраст те биват настанявани в общежитие за възрастни или в т.нар. защитени жилища, в които хората с увреждания са възможно най-близко до живота такъв, какъвто го живеят хората без увреждания. Създадена им е достъпна среда, за да могат максимално да се обслужват сами в това жилище и дори да ходят на работа. С всекидневни посещения им помага възпитател, който ги придружава и подпомага при попълването на различни документи, когато това е необходимо. В такива защитени жилища или общежития се настаняват и млади хора с увреждания, които имат родители.
- Какви преференции ползват работодателите в Германия при наемане на хора с увреждания?
- По смисъла на няколко закона всички работодатели в Германия са задължени да заделят определен процент от работните си места за назначаване на такива хора. Ако някой не изпълнява това задължение, трябва да плати на обществото, като възлага поръчки на малките цехове и предприятия, в които работят хора с увреждания.

Деца в риск

Децата, казват, са богатство. Но богатство ли са онези, изоставените в домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи (след какво ли преживяване нечии чиновнически мозък е измислил това скодоумно словосъчетание)? Риториката ми е напълно излишна.
Предлагам ви дописка от заседанието на Съвета по въпросите на децата и младежка към президента, която се състоя днес. Публикацията е във в. "Дума", 4 април.

Тръгва дискусия за децата в риск

"Българската Коледа 2007" събра 3 604 430 лв., част от средствата ще отидат за финансиране на пренаталната диагностика

Сильвия Николова

План за дейността на институциите, неправителствените организации и бизнеса за извеждане на децата от домовете ще стартира до месец под патронажа на президента Георги Първанов. Това стана ясно вчера на заседанието на Съвета за младежта и децата към президента на републиката. В следващите 30 дни планът ще бъде обсъждан широко сред обществото. Дооборудване на неонатологичните и педиатричните звена и клиники, цялостна подкрепа на семействата с тежко болни деца и оказване на необходимата им социална и медицинска помощ, насочване на достатъчно средства за безплатни прегледи и изследвания на бременните за ранно откриване на евентуални генетични заболявания и организиране на кампания за популяризиране на пренаталната диагностика са само част от задачите, залегнали в плана. В документа трябва да залегнат конкретни срокове и отговорности, особено да се акцентира върху изоставените деца, превенцията сред техните родители, за да не ги оставят те в социални домове, заяви Георги Първанов.
Министърката на труда и социалните грижи Емилия Масларова оцени плана като динамичен и много амбициозен. "Кметовете имат права за действия за подобряване на състоянието в домовете, но не ги знаят", заяви тя и добави, че неправителственият сектор също подготвя подобен план за действие. Масларова съобщи, че се обмисля възможността от средата на годината, когато стане ясно изпълнението на бюджета, да бъде повишена издръжката на децата в домовете, както и да бъдат подобрени възможностите за работа на персонала в тях. Депутатката от Коалиция за България Евгения Живкова покани членовете на съвета за конструктивна работна среща с депутати от парламентарната Комисия за младежта и децата, на която да бъдат фиксирани по-конкретни срокове и мерки. Социологът Кольо Колев изрази мнение, че работата на съвета се плъзга по повърхността, тъй като залага изцяло на институционалната подкрепа. "Отново се залага проблемът да бъде решен от институциите, което води до мисленето, че децата са ничии, тъй като институцията сама по себе си е безлика", според него. Колев предложи на всяко дете в дом до определена възраст да бъде зачислен персонален социален работник. Евродепутатката Илияна Йотова пък заяви, че е необходимо да бъде създадена междуинституционална структура с участието на неправителствените организации, която да подпомага общините в разработването на различни проекти за подобряване работата в социалните домове за деца, както и превенция за тези, които остават в семейства на рискови родители. От Българската педиатрична асоциация заявиха, че в много домове се настаняват болни и здрави изоставени деца, които си пречат взаимно в развитието.

05.04.2008

Проектозаконът на нов Семеен кодекс

Преди седмица в Министерския съвет бе гласуван проектозакон за нов Семеен кодекс. Сега действащият е с последни промени от 2003 г. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в Народното събрание до дни, следва разглеждането му в правната комисия, комисията за младежта и спорта и социалната комисия, и едва след това внасянето му в пленарна зала и гласуване на първо и второ четене, след което всеки проектозакон се смята за приет.
Имам намерение да публиувам различни мнения под формата на интервюта, репортажи, коментари и пр. , по някои нови моменти в него. Интервюто с народната представителка от ПГ на ДПС Фатме Илияз откривам тази своеобразна дискусия на страниците на вестник "ДУМА" от 4 април.

Разговoр

Фатме Илияз:

Законово вървим след нуждите на живота

Семейният кодекс ще уреди не само фактическото съжителство, но и проблемите при осиновяване, казва депутатката от ДПС

Фатме Илияз е родена на 24 март 1974 година в Бургас. Магистър по право и по международно право. Специализирала в САЩ, Англия, Нидерландия, Швейцария и Унгария. Била е заместник-министър по околната среда и водите. Депутат е в 40-ото Народно събрание на Република България. Владее ангийски, френски, руски и турски език. Семейна е с едно дете.

Николова Обсуждение Сильвия

- Госпожо Илияз, до дни новият Семеен кодекс ще влезе в парламента - първо за обсъждане в комисии, а после и за гласуване в пленарната зала. Отсега той става обект на много спорове в различни групи от обществото, като например фактическото съжителство. При достатъчно други проблеми в страната ни належаща ли беше нуждата от него точно в този момент?
- Определено има нужда от нов Семеен кодекс не само по отношение на регламентирането на извънбрачното съжителство, но и по редица други въпроси, сред които и оптимизиране на процедурите за осиновяване. Що се отнася до регламентиране на фактическото съжителство, струва ми се, законодателят вече е закъснял с тази уредба. Законът върви след реалните факти от живота. В момента двойките, които живеят без брак, на основата на фактическо съжителство, са многобройни. Техните отношения не са регламентирани законово. Висящи остават въпросите по отношение на тяхното имущество, осиновяванията, на законово настойничество и попечителство, право на наследство и др.. От тази гледна точка закнодателят трябва да намери решение, което да дава възможност на младите хора да избират брак или съжителство на брачни начала, както и възможността за сключване на предбрачен договор.
- Някои критици на новия Семеен кодекс, в лицето на неправителствени организации и вероизповедания от всички деноминации, казват, че така държавата ще омаловажи брачната институция.
- Не мога да кажа, че са абсолютно прави, макар че аз съм съгласна с част от техните доводи. Моето лично мнение е, че с тази регламентация ние само ще уредим законово взаимоотношенията на извънбрачното съжителство, като даваме законова регламентация на много от висящите въпроси във връзка с това. А дали това ще бъде регламентирано или не, това нито ще увеличи, нито ще намали броя на младите хора, които вече живеят на брачни начала. Въпросът е сложен и много внимателно трябва да се намери балансът между различните обществени нагласи. Ние още не сме провели дебати в парламентарната група на ДПС и затова нямаме официално становище по новия Семеен кодекс. Предстои да се проведе такава дискусия.
-Аз предлагам, ако в пленарната зала бъдат приети регламентирането на фактическото съжителство, предбрачният договор и новите моменти около процедурата за развод, трябва да бъде направена една масирана разяснителна кампания от страна на социалното министерство, за да бъдат информирани надлежно повече млади хора за тези законови възможности и се възползват от тях. Ако не го направим, ние рискуваме това да остане само между редовете на закона, без да се даде възможност на хората да се възползват.
- Някои от вероизповеданията, като Българската православна църква например, се безпокоят от факта, че дори двойките да имат фактическо съжителство само с регистриране на заявление в общината, те не могат да осъществят религиозен брак, защото за венчание например, преди това се изисква бележка от гражданското. Ще бъдат ли направени промени така, че да бъде уреден и този въпрос?
- Аз не знам какво точно е становището на БПЦ по този въпрос, но законадателят трябва да се съобрази с него, ако го има. Ще трябва да направим широка обществена дискусия по тези въпроси и да се консултираме както с неправителствените организации, така и с представителите на различните основни вероизповедания в страната. Струва ми се, че можем да направим промяна в закона така, щото младите хора да могат да сключват църковен брак, без да се изисква граждански, а също и за други вероизповедания, които зачитат тази последователност.
- Вероизповеданията се притесняват, че ще бъдат узаконени и хомосексуалните съжителства.
- Този въпрос е много сложен. Аз лично се въздържам да го коментирам. Но ми се струва, че обществото ни още не е дотам зряло да приеме такъв вид съжителство.
- Вносителят на Семейния кодекс, който е Министерският съвет, твърди, че ако проектът бъде приет, то ще бъдат решени и много от проблемите при осиновяванията. Кои най-вече ще бъдат разрешени?
- Проблемите с осиновяванията станаха факт след 2003 г., когато бяха приети промени в Семейния кодекс. Това доведе до намаляване на броя на осиновяванията в страната и в чужбина.
- На базата на какви ограничения се случи това?
- Например директорът на дома за деца, лишени от родителски грижи, както и Държавната агенция за правата на детето, нямаха пряко право да участват в процеса на осиновяването. Имаше и много други процедурни пречки, които доведоха до намалавяне на броя на осиновяванията, от своя страна домовете бяха препълнени с деца. Самите процедури са крайно тромави, те продължават в рамките на три-четири дори пет години. През това време детето е израснало в дома, формирало е определени навици, изпуснато е неговото възпитание, което на свой ред повлича след себе си редица проблеми. С новия Семеен кодекс ще се направи оптимизация на процедурите за осиновяване, ще бъдат предвидени и санкции за служители, които поради немарливост оставят забатачени досиетата на деца в домовете и така ги лишават от възможността да бъдат осиновени и намерят своята семейна среда.
- Имате ли по-конкретни данни за такива забатачвания?
- Да, имам много такива данни. Знам случаи, в които деца престояват не само месеци, но и години наред без ЕГН-а, без установяване на родителите, без да са попълнени самите им досиета, което лишава такова дете от възможността да бъде осиновено. Аз възнамерявам да предложа в новия Семеен кодекс конкретни санкции за служители, които не си изпълняват задълженията. Непълни документи или неверни данни бавят с месеци дори и с години процедурите по осиновяване. Докато съдбата им отлежава на нечие чиновническо бюро, децата порастват и става все по-трудно извеждането им от дома. Ще стигна дори дотам да предложа и глоби за служители, които не си изпълняват задълженията.
- Какви са разликите по отношение на осиновяванията в сега действащия Семеен кодекс и проектът за нов Семеен кодекс, чието обсъждане предстои до дни в парламента?
- В момента един родител, ако в рамките на шест месеца се обажда в дома и проявява някаква заинтересованост към изоставеното си дете, е основание да се твърди, че той проявява загриженост и то не бива давано за осиновяване. Промените предвиждат това да бъде стопирано, т.е., ако до шест месеца детето не бъде потърсено от неговите биологични родители, то веднага ще бъде вписано в националния регистър за осиновяване. Ако след още шест месеца не бъде осиновено от национални осиновители, това дете автоматически ще премине в международния регистър за осиновяване. Това ще даде шанс на изоставени деца с биологични родители да намерят семейна среда. Защото не е тайна, че в домовете само 2% от настанените са сираци. Така тези деца ще могат да растат в пълноценна среда. Ясно е, че колкото и да е добра една грижа в институция, тя не може да бъде добра, колкото тази в семейството, където то намира любов и модели на поведение - така необходими компоненти за нормалното израстване и формиране на личността.
- Досега условието да бъде дадено едно дете за международно осиновяване изискваше три семейства на български граждани да са се отказали от него. Как е е занапред?
- В случая, ако до шест месеца едно дете няма желаещи национални осиновители, то автоматически ще премине в регистъра за международни осиновявания и ще има възможност да бъде осиновено в чужбина.
- Още е пресен скандалът в Могилино, последва и скандал в дома в Трън. Имате ли обяснение защо домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, генерират непрекъснато такива проблеми?
- Проблемите с децата в домовете не са еднопосочни, а комплекси. Те са в резултат на липсата на превенция така, щото децата да не стигат въобще до домовете, а да останат в семейна среда. Необходими са строги администравтивни санкици срещу безотговорни родители, които раждат и после изоставят децата си в такива институции, както и целенасочена държавна политика в подкрепа на семейството. Необходима е ясна и последователна държавна политика по проблемите с изоставените деца на България - приоритетно финансиране за модернизация на домовете, назначаване на добре подбран квалифициран персонал, достойно заплащане на работещите в тези домове и др. Нужна е и адекватна законодателна промяна.
Всичко това е крайно необходимо, тъй като тези деца не са ничии, те са на нас, българските граждани. Ако разрешаването на тези проблеми не започне отсега, те ще повлекат след себе си много други. Не е тайна, че тези деца стават част от криминалния контингент на страната в бъдеще.

04.04.2008