31 декабря 2008, среда

С НОВЫМ ГОДОМ

28 декабря 2008, воскресенье

О, Танненбаум ...


Экономический кризис еще может не ударил стране, как мы убедить политиков, но все показывает, что пришел в церковь.

В этой, казалось бы alogichnost имеет абсолютное логики. В конце концов, в Болгарии церковь отделена от государства. После долгой и хрупкая Интересно, почему София храмов, за немногими исключениями, приветствовал рождение Христа где-то скромные деревья в другом месте без елки на всех, таких как церковь Св. Петки в "Метрополис", я понял - не кризис в Церкви.


А что еще он остается человек думает, как это храм, где trebite приоритет даже перед вечерней службы (случилось к священнику на дежурстве не назначать вечером, потому что заявленная Треба), очевиден. Не ставьте счет oshmulyani несколько ветвей, вероятно, собранные от падения с дерева женщин рынка. Сто процентов будет застойных средств церкви poodrusala.
Или кто-то будет делать их рано poizpraznil, что пришли за рубежом, где ее крик кризиса, не красть все, и быть удовлетворены тем, что Бог дал.

Так много для украшения oshmulyarana и отсутствует один.

Некоторые церкви делают исключения, даже респектабельный, с богатством праздничные украшения.
Русская церковь в Софии, например, у нас есть не один, а пять рождественских деревьев. ( на снимките горе ) Правда еловый лес. (На фото выше)


Встреча в католической часовне на Оборище-стрит в эти дни
м и возможность заполнить фото коллекции
(на снимките долу) от елки. (на фото ниже)






















http://vbox7.ru/play:5e4421e6 (хорошее воспроизведение музыки)



"Елового леса" ("О, Танненбаум")
Болгарский текст: А. Botoucharova
Музыка: Ниман

Елового леса, елового леса,
у вас есть ювелирные изделия шарма.
Обуви навсегда в зеленый цвет
и духота летом, а зимний день.
Елового леса, елового леса,
у вас есть ювелирные изделия шарма.

Елового леса, елового леса,
мы, петь для вас сегодня.
Ваш ели на Рождество
нам создавать партию.
Елового леса, елового леса, мы, петь для вас сегодня.

Елового леса, елового леса,
Давая нам с вашей молодости.
С его зеленью
наполнены радостью ваш мир.
Елового леса, елового леса,
Давая нам с вашей молодости.


26 декабря 2008, пятница

С Рождеством

Мои поздравления всем, кто не поздравить лично

http://www.jinglebell.hit.ru/

Для духовной стороне после праздника проповеди епископ Антоний Surozhski известен в Великобритании, где он служил, как в Европе, более, как Энтони Блум.

Генеалогия Христа

Митрополит Антоний Surozhski

Каждый год в канун Рождества, мы перечитать Генеалогия Христа из Евангелия от Матфея. Я всегда удивлялся, почему, почему мы должны читать все эти имена не имеют большого значения для нас. Впоследствии, однако, начали ловить их смысл.

С одной стороны, это род, который относится к Господу Иисусу Христу в Его человечества. Эти люди являются его родственниками, и это должно быть достаточной причиной для возбуждения имена нас глубоко. Христос в крови, это их семья. Каждый из них, думая о Божией Матери, могли бы сказать: "Она наш ребенок" и Христа: "Он также является нашим ребенком, хотя Он есть Бог наш, наш Спаситель, вечно резидентов среди нас". Кроме того, некоторые из этих имен действительно выделяются: имена святых, героев духа и имена грешников.

Из святых среди них мы можем понять, что значит верить, а не просто обладать уверены Outlook, который соответствует степени это вообще возможно, что от Бога и истинной веры, веры в Бога, безграничную преданность его словам, готова посвятить свою жизнь за свое дело, как она показала в Откровении. Рассмотрим, например, Авраам, чья вера была протестирована на пределе. Как трудно для всех, чтобы дать Богу что-то свое: и от Авраама попросили принести в жертву своего собственного сына. И он не теряет веру в Бога. И Исаак? Он дал себе без всякого сопротивления, повинуясь воле своего отца, и через это - и воли Бога.

Мы можем помнить борьба Иакова с ангелом в темноте - и мы действительно иногда мы не должны бороться за нашу веру, нашу целостность, нашу верность, боевые действия в темноту ночи, тьмы сомнений в темноте что порой окружает нас со всех сторон.

Но мы можем научиться, и многие из тех, кто остается в священной истории, как грешники. Они были слабыми и их слабость, они выиграли и не нашел в себе силы противостоять побуждениям своего тела и души бурю страстей, которые бушевали в сердце человека. И еще - впрочем, они страстно верил в Бога. Один из них Давида, который восклицает в псалмах: "Из глубин я взываю к Тебе ...". Из бездны отчаяния и стыда, падения и отчуждения от Творца, он называет Бога из глубины своего сердца. Не скрывайте от него, а не убегать от него, напротив, искать Его - излить перед ним плакал в отчаянии. Есть и другие такие яркие образы, такие как проститутка Раав.

Разве мы, в самом темном момент S нашей жизни, когда мы окружены темноте, что находится внутри нас, будь мы в состоянии izrechem: "К тебе я взываю, Господи, да - я в темноте, но Ты мой Бог, который создал свет и тьму Ты соблюдать как свет и тьма, как ты в смерти, как в жизни, ты в аду и царство небесное, где вы находитесь, я всегда могу взывать к Тебе. "

Существует еще одна вещь, на которой я хотел бы думать. Для нас этих людей просто имена - некоторые из них знает что-то из Библии, а другие совершенно неизвестные нам. Но все они были полными человеческие фигуры, мужчины и женщины, как и мы со всеми нашими слабостями и надежды, наши желания и переменной колебания в нашей тоска по любви, которая, хотя часто тени, продолжает светить и сжечь наши протяжении всей нашей жизни. Они вполне реальный и, когда мы читаем их имена, вы говорите: "Да, я не знаю, но вы являетесь членом семьи Бога, ты человек, как мне во всех внутренних и внешних превратности в вашей жизни вы его принадлежал. " И мы могли бы попробовать в реальности нашей земной жизни, являются ли они сильными или слабыми, когда-либо быть Богом, Ему принадлежат.

Так что давайте подумать о генеалогии Христа, давайте следующий раз, когда вы слышите его, мерцают и светятся в глазах наших сердцах, но это будет возможно лишь постольку, поскольку Христос реальным для нас. Только в Нем и через Него мы можем узнать о них все - реальные, живые, наши родственники и родственники Господа.

Аминь.

Митрополит Антоний (Блум), Рождество 1987

Фотографии: Сильвия Николова
* Русская церковь в Софии во время Святой Литургии Рождества
* Ipodyakon Иоаким (последнее фото)

22 декабря 2008, понедельник

Пловдив митрополита Николая:

Церковь - глас вопиющего в пустыне из bezduhovnost

Устав БПЦ не должны мы связаны гражданского права

- Ваше Высокопреосвященство, после долгой летаргии, только год в течение трех сессий церковно-народное собрание Булгар Шестого Мент Православной Церкви принял решения по многим деликатным выбросов образцы в административном и экономическом плане. У вас есть объяснение этому спешка?

- Созыв Церкви Народного Собрания является фактом исторического значения. Таким образом, подготовка такого форума следует подходить с осторожностью и ответственностью, а это требует времени. Важной причиной для задержки изоляции от общественной жизни, в которой церковь была создана в годы атеистического режима. Это отразилось на жизни внутри нее, создавая инерции и отсутствия инициативы. Она была использована политическими силами в прошлом, и часто специально выращивают их, чтобы оставить наш народ духовно голоден. Известно лица без духовного сопротивления легко манипулировать. Раскол в последние годы поглощается полномочия духовенства и бросили тень на авторитет церкви. Он также был создан политических групп, которые боялись сильной и влиятельной церкви и хотел, чтобы дискредитировать ее.

- Как вы оцениваете работу Совета?

- Ассамблея Церкви-Народная высоком форуме Болгарской Православной Церкви. В древней истории нашей страны пострадали церковь спасательной миссии к национальному единству и самобытности. Но сегодня наше общество далеко от ума для роли Православия. Иногда голос Церкви остается гласом вопиющего в пустыне "в bezduhovnost и грубой материализма. Таким образом, Форум был направлен прежде всего на укрепление внутреннего единства Церкви на основе соборности и поднять ее престиж в обществе. Как учреждение он быть единой, но также экономическую и финансовую независимость. Таким образом, мы внесли изменения в устав церкви для облегчения работы епархий и приходов в административных и экономических условий. Это позволит духовенство уделять больше времени своей основной работы духовной, будет в состоянии заботиться о своей пастве, в то время как они могут взять на себя инициативу для использования церковного имущества, доходы от которого он будет обслуживать социальной и общественной деятельности. изменений предоставили способы проверки и контроля которая будет осуществляться Священного Синода.

- Ярмарка решил введение консолидированного бюджета БПЦ и сила доходной части взносов приходов "Метрополис", и единый реестр епархиального имущества. Как вы думаете, что это прозрачность будет восстановить доверие к церкви?

- BOC уже существует общая тенденция к централизации финансов и недвижимости церкви. Решение совета для создания кадастровой является частью этой тенденции, которая сама по себе является положительным. Собрания выразил свое личное мнение, что вся информация, касающаяся собственности должны быть доступны для болгарского патриарха, который является председателем Священного Синода, но не будет использоваться по усмотрению чиновников синодального. Централизация собственности и финансов действительно требует прозрачности, особенно в плане доходов от собственности Синода в центре города, но и с точки зрения его банковских счетах. Так следует ли нам начать проверку там. Только тогда мы сможем говорить о прозрачности в отношении счетов бедных церквей и монастырей в сельской местности, и что никаких удержаний с трудом сводят концы с концами. Но я не думаю, что доверие к церкви не работает. , Что против Церкви постоянно борется с силами зла и дождь с клеветы и дискредитации не означает, что он выполняет свою миссию. В нашем обществе сегодня Есть силы, которые подстрекают циничным, грубым и возмутительным отношением к жизни в целом. Но если вы пришли в воскресенье и праздник в храм, вы встретите людей, чьи души не зависит от chernilkata из zlobodnevieto и стремящихся к высотам мировой добра, правды и справедливости, к вере в Бога. Чтобы бороться за это называется и весь православный болгарский народ, но "много званых, но мало - избранных" (Лк. 14.24), по его словам Господа Иисуса Христа.

- Кроме того, в ходе третьей сессии, вы и делегатов от епархии Пловдив левой совета. Что именно произошло?

- Обсудить точки правовых отношений между церковью и государством в частности, что священнослужители не должны быть связаны светским законам, которые они так или иначе, что и граждане Болгарии обязаны соблюдать. Если статута БПЦ нас снова берут на себя обязательства, с которыми мы уже связаны гражданского права? Возражает против этого предложения. Представьте себе, что произойдет, если придет время новых атеизма и это юридически регулируется. Неужели мы повиноваться этому закону и церкви и в одиночку, мы будем взимать плату держать? Адвокаты Священный Синод, однако, эти вопросы оказались слишком абстрактно, и они, очевидно, думают, что стоят выше, чем все духовные в церкви. Возьмем, к примеру обсуждения Семейного кодекса, если оно будет принято, будет принимать новые формы брака - так называемый сожительства. Этот законопроект является настоящим бедствием для основы болгарской семьи. Оно противоречит божественному закону и принять в его нынешнем виде должен быть легализован грех, потому что разрушает священного брака любви и превращает его в дело, регулирующих имущественные отношения. Что делать, если через некоторое время кто-то его ум гражданского права запретить нам быть христианами? Тогда как будет защищать свою веру, даже если Устав БПЦ не в защиту православия и обязывает нас считаться с безбожной светские законы? Участники Совета в качестве квалифицированных юристов помех эти мои слова и повернулась заседании в спектакль, а не делать свою работу, которая стояла в качестве консультантов. Существовал больше нечего делать, поэтому я ушел с собрания.

- Следует отметить, что БПЦ является лишь одним из ее сестринских церквей, которые остались без образовательной и социальной деятельности. Каковы причины этого разрыва - отсутствие времени или недооценка большинства духовенства?

- Самое главное, что нужно сделать в учебных условиях, является введение религиозных объектов от первого до последнего класса болгарская школа и церковь не перестал говорить об этом. По этому случаю Священного Синода созданию концепции, что было сделано в поддержку концепции общественного совета Министерства образования из-за пробелов в ней и был представлен на рассмотрение Национального собрания. К сожалению, не было никаких ожиданий резонанс и воздействие на людей, который зависит от изменений. К большому моему сожалению в работе Шестого Народной внимание Ассамблеи Церкви по делам церкви, в частности по вопросам финансов и собственности, а не образования и dushespasitelna свою миссию. Церковь все еще существуют и социальные инициативы, но на самом деле ни одна социальная программа, и это зависит не только от Святейшего Синода. Верховный духовенства управляемых церкви как института в духовном и административном плане, но болгарская церковь - это все крещены православными христианами. Духовное состояние нашего народа неизбежно повлияет на статус священнослужителей, которые приходят из этой страны. Если ребенка кто-то становится монахом или монахиней - это рассматривается как трагедия. Как вы можете ожидать, чтобы прийти к духовному пробуждению? За что образовательная программа говорить, когда государство в лице министра образования препятствуют изучению православной религии. Церковь учит, супружеской верности, нравственности и благочестия, и болгарский парламент легализовал сожительства. Православная Церковь празднует родной святыни, через которые происходят чудеса, и законодатели обсудят закон, который они "артефакты" культуры и истории. Церковь совесть нации. Что мы можем сделать сейчас, чтобы после этого совести, Напомним каждого православного болгарского слова покойного епископа Климента: "ли Православие - это Болгария, не так ли Православие - не Болгария!

- Ближе ярких Gospodski праздник Рождества Христова. Что вы можете сказать читателям по его следу?

- Рождество Господа нашего сопровождалась многими знамениями и чудесами, но доступны лишь несколько. Лишь немногие поняли, что Пречистой Матери Божией, которая не нашла свое место в гостинице, был приют в пещере, вдали от шума и суеты, где Господь наш Иисус Христос родился в тишине и спокойствии в глубокой зимней ночью. Это произошло далеко от шума, многословие и злобы в этом мире. Такие правильно Рождества ночь - святое и молчал до величия Бога и благости, blagovolilo жить среди нас нечестивых людей.

Желаю читателям монитор иметь в своих сердцах, мир и радость, которые окружали удивительные события за этот святую ночь! Novorodiliyat к божественной них obdari здоровья ребенка, благословенных успехов земного счастья и небесного спасения! Блажен и счастливых праздников Рождественский!

.
Визитная карточка
Родился в 1969 году в Софии.
Он окончил семинарию Софии и Богословского факультета Софийского университета
Он специализируется в Московской духовной академии, кандидата богословских наук
Он был efimeriy и преподаватель семинарии София protosingel мире епархии Софии и викарий названия Znepolski
17 февраля 2007 года он был избран епископом города Пловдив

15 декабря 2008, понедельник

Синод постановляет: Нет казино Глиб

.

Църквата със свое знаме и герб

.

12 декември 2008, петък

Свещениците с втора осигуровка за старини

Синодът си прави пенсионен фонд

Кавга с Рилския манастир заради регистъра на църковните имоти

Сильвия Николова
В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.


Светият синод ще може да направи свой пенсионен фонд, в който допълнително да се осигуряват свещениците по свое желание. Това решиха депутатите на Шестия църковен събор по време на неговата трета сесия, която завърши в Рилския манастир, съобщи вчера протойерей Ангел Ангелов.
Сега те се пенсионират с много ниски пенсии, тъй като заплатите им са символични. Среднист получава 220, а висшист 300 лева. Поповете в храмовете на големите градове, обаче от треби, венчавки и кръщавки си докарват и до 2 000 лв. месечно за разлика от енорийските свещеници в селата, които едва връзват двата края.
Имотите на митрополиите и дори на енориите да бъдат вкарани в общо църковен регистър, прие още съборът.
Занапред Българската православна църква да има централен, консолидиран бюджет. Приходната му част ще се формира от отчисления от митрополиите, които на свой ред ще събират такива от енориите, както и от поделенията на синода. Финансова комисия от няколко владици, които ще се сменят на ротационен принцип през определен период от време, ще следи за неговото изпълнение. Очаква се до дни на сесия на Светия синод, която започва в понеделник в София, да бъде решено дали вноските да са диференцирани за всяка митрополия или да бъдат един и същ процент за всички. От бюджета ще се привеждат пари за издръжка както на Синодалната палата, така и на ставропигиалните манастири, семинариите и за църковнослужителите.
Срещу общия регистър и консолидирания бюджет по време на събора се обявиха Пловдивският митрополит Николай и делегатите от неговата епархия. По думите на дядо Николай той не приема уравновиловка на вноските, той смята за несправедливо да се взимат отчисления от бедните енории, които едва свързват двата края, вместо да им се остави цялата печалба да развиват дейност.

Комментарий

Паничката на дядо поп

Сильвия Николова

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Някога духовниците имали право да притежават само един кат дрехи на гърба си, една тояжка, за да се подпират на нея, и паничка, в която да събират подадената им милостиня. В ХХ век на такова отречение не се решава дори най-аскетично настроеният монах. Поне у нас. Колкото до енорийските свещеници, пределно ясно е, че те не могат да живеят само ради Бога, тъй като трябва да хранят попадия и деца. В последните 20-ина години Синодът зорлем ги превърна в аскети. Пределно ясно е, че с 300 лв. заплата челяд трудно се отглежда. Затова решението за вътрешноведомствен фонд за пенсионно подпомагане към Синода е похвално.
Смущаващо обаче е едно друго решение на Събора - създаването на консолидиран църковен бюджет, чиято приходна част да се формира от вноски на енориите и митрополиите. Всеизвестно е, че има свещеници с твърде добри доходи. И други, в селските енории, които оцеляват направо по чудо. Те обаче също внасят в общата каса от постъпленията си от продажбата на свещи. С надеждата да им бъдат върнати някой ден под формата на допълнителни левчета към пенсията. Ако, разбира се, не са умрели дотогава от глад. Защото повече от ясно е, че в консолидирания бюджет те ще внасят пари, с които най-малкото биха могли да плащат на учител по вероучение към храма, а не левчетата на вдовиците да отиват за пискюли в нечии владишки покои.

По ирония на съдбата на събора в манастира,
основан от безсребреника св. Иван Рилски,
се уреждаха предимно имуществени и финансови дела

11 декември 2008, четвъртък

Вкарват църковните имоти в общ регистър

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Всички църковни имоти да бъдат вкарани в общ регистър на Българската православна църква, който ще се създаде в скоро време, решиха вчера делегатите на Шестия църковен събор, който се провежда в Рилския манастир. Целта е да се установи какви земи и сграден фонд притежава църквата, поясни говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов. На заседанието вчера съборът утвърди и църковните печати.

1 147 м над морето



В София сняг няма. Има само студ. Поне така си мислим, докато не започнем изкачването. Да речем, докъм 1 147 м надморска височина.


От 1 147 м. надморска височина зимата е налице, с всичките си атрибути - красив сняг и хлъзгав път. Когато той е и със завой, единственото ни утешение е, че поне заради целта на маршрута ни, дядо Боже ще ни заведе дотам безаварийно.















Целта се намира на № 1. Грешка няма. Синята табела над портите го твърди категорично. Улица няма. Но по всичко личи, че не сме сгрешили адреса. Елементарно Уотсън, просто други постройки на това място не съществуват.









Оттатък дверите са пъстрите сгради на Рилския манастир.












Същите тези сгради, изумаващи чуженците с ориенталската си шарения, напълно нелепа за религиозен център, още повече за манастир.
Като я гледах тази картинка онзи ден, като я гледам и сега на снимките с всичките й източни финтифлушки по чардаците, се замислих, дали св. Иван - Рилският пустинникът, би допуснал приживе такова цветово разточителство, стигащо до истинска вакханалия на сетивата?
Със сигурност НЕ.



Което с нищо не променя нито екстериора, нито интериора. Шаренията за едни е нищо, но за стопаните на това място - всичко. Тя носи приходи - погледът на туриста не вижда това, което съзира взорът на поклонника. Но, точно заради видяното, той, туристът плаща. Кеш. Други разплащателни практики тук не действат. Но, за това, друг път.









Ние не сме нито от едните, нито от другите. Дошли сме по съвсем друга причина, в командировка. Работата ни е да отразим откриването на третата сесия на Шестия църковен събор. Събитието е на 9 декември. За взетите решения вече писах на друго място.

Докато чакаме новини, се опитваме да завържем познанства. Безуспешно. Мъжете в дългополи черни дрехи не са особено дружелюбни. Забранили са и на емблематичната баба Тодорка да говори с журналистите, но са й заръчали да следи най-зорко дали някой не снима в храма. Иначе храмът е пуст. Ако не се броят неколцината заблудени махмурлясали студенти след 8 декември.


Не особено приказливо, но по съвсем други причини е съществото от женски пол в бели панталони.

То бърза. Има работа. Неотложна. Часът наближава 12. Делегатите во главе с епископата и самия патриарх трябва да бъдат нахранени. Съществото притичва за една цигара вр еме извън манастирските стени. След фаса дървените стълби заскърцват ритмично под тежестта му.


След още няколко минути коминът на магерницата започва да пуши още по-интензивно. Видно е, съществото в белите панталони е хвърлило поредната цепеница в огъня. Какво ли ще ядат?!



Студът навън цепи камъка.


На такъв студ казват "кучешки", но не всеки пес се бои от него.









Не се плашат и някои птици. В случая оцелял от мраза синигер.

Не се плашат и някои делегати, та били те и духовници. Все за една глътка свеж въздух на чардака по време на заседание, едва ли ще те афорясат.


Нещо вътре в залата се случва. Кавгата се чува чак на двора. Следва тишина и немощен глас на старец. Заговорил е някой от авторитетите. Възможно да е и патриархът. След няма и 5 минути, се чува как столовете се местят наполовина освободени от телесата на ездачите си. След още няколко минути вратата на заседателната зала, водеща направо на двора, се отваря. Чернополите одежди нарушават белотата отвън. Но за кратко. После поемат, кога по няколко, кога по единично. В една и съща посока. Към чардака, над чийто покрив се вие белия пушек с ухание на манастирска магерница. Първото заседание на третата сесия на Шестия църковен събор е свършило...

10 декември 2008, сряда

Неизлечимото здравеопазване

Memo: Santrapo. Възможно е някои млади лекари да се изумят от тази диагноза, която не са изучавали нито в дебелите книги, още по-малко са я срещали в специализираните чуждестранни издания. Но повярвайте ми, има я. Тя е част от лекарския фолклор и на практика означава: сандък, трап, поп. Разказват, че я е "поставял" гласно по време на визитация един известен в миналото зевзек - професор по кардиохирургия, за да не стряска болните, но пък да го разбират колегите. Ако някога, та макар и в условията на консервативната соцсистема на Семашко, диагнозата santrapo се оказваше вярна за някои болни, то сега, при здравноосигурителната ни система, претендираща да е от европейски тип, комай се оказва, че засяга всички нас. Защото как човек да твърди точно обратното, когато истината лъсна в цифри и факти, а именно, че българските лекари са рекордьори по вземане на рушвети, а здравната ни система е прогнила от корупция.

Според проучване на ЦИД най-продажната професия у нас е тази на лекарите. Към януари 2007 г. 30,1% от дадените рушвети са отишли в ръцете на медици. Тенденцията нараства с всяка година. По мнение на запитаните през 2005 г. български граждани 54,5 на сто от докторите са подкупни, през миналата година този процент нараства на 64,1. Неофициални данни пък сочат, че под масата в медицината се въртят близо 2,5 млрд. лв., почти колкото държавния бюджет в този сектор. Дори цифрата да е пресилена, едно е ясно, а именно, че корупция в българското здравеопазване има. И нея никой не може да я отрече. Друг е въпросът, че всеки говори за корупцията, често пъти дори самите медици, но не като за нещо от системата, в която и те имат дял, а като нещо извън нея, което нито има общо с тях, нито ги засяга.

Корупцията в българското здравеопазване обаче засяга всички нас. Тя е нашата всеобща Memo: Santrapo. Освен ако не стане чудо, лекарите целокупно да започнат да връщат пликчетата с авансово взетите "хонорари" от болните и техните близки.

Има обаче и едно друго обстоятелство, което засегнатите използват като утежняващо вината, а обвинените - като оневиняващо. Това са ниските заплати и на лекарите, и на медицинския персонал, които са несравними по отношение на тези, които получават техните колеги в средноевропейските страни. Средното месечно възнаграждение на един хирург в многопрофилна университетска болница е 600 лв. Пределно ясно е, че сумата за висококвалифициран труд, при това за специалист, в чиито ръце са поверени човешки животи, е обидно малка. На практика обаче тя е само част от това, което взима той. Към нея се добавят отчисления от сумите по т.нар. клинични пътеки. За всяка една от тях здравната каса плаща различно - според сложността, употребеното време и степента на квалификация. Ако лекарят е кардиохирург например, при това в университетска болница, то само от клинични пътеки доходите му месечно могат да надхвърлят 2000 лв. Отделно се плаща, когато той дава нощни дежурства или в спешния кабинет. На лекарите се полагат и ваучери за храна. Като се сложи чертата, става ясно, че сумата, която някои от тях взимат, надхвърля мечтаните доходи от мнозина българи. В сметката не влизат хонорарите от работа в частна болница в извънработно време. Но пък влиза фактът, че окото на нашенеца е ненаситно. Типична българска черта е да искаме без мярка. Те, лекарите, искат под една или друга форма пари от нас, ние пък искаме да ни лекуват, но да е безплатно, защото така сме свикнали от соца. Истината е, че здравето, като всяко друго нещо в една пазарна система, е стока и бизнес, независимо колко лошо звучи това в нечии уши. И като всеки бизнес в него действат строго определени финансови лостове. Когато те са поставени на място, здравноосигуреният няма грижи за пари, когато стане пациент. Криви ли са обаче, както е у нас, няма начин диагнозата да не е Memo: Santrapo.

Попове и владици ще плащат данък десятък

Енорийските свещеници и митрополитите да бъдат облагани занапред с данък, подобен на десятъка отпреди Освобождението, който ще се събира от Светия синод от епархиите, а те на свой ред ще го събират от енориите и от дадени под наем и на концесия имоти. Това предложение на икономическата комисия на Шестия църковен събор обсъждаха енергично делегатите му вчера в Рилския манастир, съобщи за "Монитор" говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов.

Дали данъкът, който ще се събира всеки месец, да бъде общ процент върху приходите на всички енории и епархии, или да бъде диференциран според това богати ли са или не, са дискутирали в продължение на 6 часа духовници и миряни. До момента също се събираха отчисления от епархиите, между 5 и 10 на сто от приходите, но това не бе обвързано с документ и не винаги митрополитите се издължаваха на синода. Със събраните средства занапред ще бъдат издържани двете семинарии и ще се финансират социални и катехизаторски дейности. Занапред синодът ще има свой консолидиран бюджет, като проектът за него ще се подготвя от бюджетна комисия, включваща по 3-ма владици, които ще се сменят всяка година.

.

Църковният събор отвърза ръцете на владиците за бизнес



Църквата отваря хотели и спа центрове в манастирски земи



Пускат имотите на концесия зад гърба на Варненския митрополит Кирил


Силвия Николова в-к "Монитор", 10 декември 2008 г.

Манастирите вече ще могат съвсем официално да строят хотели, ресторанти , магазини и всякакви заведения, свързани с туристическия бизнес на своя земя без да влизат в разрез с устава на Българската православна църква, а игумените им да не понасят санкции от църковния съд за своята мениджърска предприемчивост. Тази възможност им бе дадена от делегатите на Шестия църковен събор, чиято трета сесия започва вчера в Рилския манастир. Така отпадна мораториумът, наложен по време на есенното издание на форума по предложение и настояване на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Тогава владиката се наложи земите да не бъдат продавани или отдавани на концесия, като се мотивира, че църквата често пъти става жертва на недобросъвестни бизнесмени, които печелят на неин гръб. Владиците гласуваха с готовност да отдават църковните имоти на концесия
Снимка: Алексей Ди митров


Обсъждането на този текст от устава и гласуването му стана за по-малко от половин час. Решението е окончателно и без право на прегласуване. За да не се стига до смяна на мненията и нови гласувания, още при откриването на събора Сливенският митрополит Йоаникий припомни на делегатите, че на втората сесия са дали вота си да не прегласуват взети веднъж от тях решения.
Голям скандал ще има, когато Варненският митрополит Кирил разбере каква я сторихме зад гърба му, коментираха свещеници, излезли за глътка въздух на манастирските чардаци. Духовникът е пословичен в черковните среди с емоционалния си характер.
Дядо Кирил и събратята му Видинският митрополит Дометиан и Ловчанският Гавраил бяха по това време в Москва за погребението на руския патриарх Алексий I.
Решено бе църквата да може да отдава земите и имотите си под наем и на концесия. Дали да бъде за срок от 30 или от 50 години ще бъде решено в следващите дни, съобщи говорителят на събора протойерей Ангел Ангелов. По думите му така ще се оползотворят пустеещите терени.
Делегатите в Рилската обител на студен “режим”


Минусови температури, скреж по прозорците и замръзнали чешми в стаите посрещнаха делегатите на църковния събор в Рилския манастир. Повечето от тях пристигнаха още в понеделник вечерта. Те обаче бяха неприятно изненадани от мраза, тъй като парното бе пуснато 30-ина минути преди настаняването им и спряно в 21 часа. По-заможните от тях побързаха да се спасят на топло в близките хотели за своя сметка. Други спаха при свои познати в Дупница и Благоевград. Стоически обаче понесоха студа патриарх Максим и с две години по-възрастният от него Силистренски митрополит Иларион (97 г.)
Не мигнахме от студ цяла нощ, водата в чешмата бе замръзнала, дори зъбите не успяхме да си измием, ожалваха се едни други делегати, докато потриваха ръце край кюмбето в ресторант “Царев връх” още рано сутринта вчера.


Кучешкият студ не уплаши само манастирския пес Шаро
Снимка: Алексей Димитров

08 декември 2008, понеделник

Страшен ли да е църковният съд, решават в Рилския манастир

Сильвия Николова
в-к "Монитор", 9 декември 2008 г.


Страшен, или само стряскащ да е църковният съд занапред, ще решават архиереи и редови свещеници в продължение на седмица в Рилския манастир, съобщиха от Синодалната палата. Днес в обителта се открива третата - зимна сесия на Шестия църковен събор. Затягане на църковната дисциплина, пълна отчетност на приходите от продажба на свещи и отдадени под наем енорийски имоти пред митрополиите и редовни отчисления за Светия синод е една от основните глави, залегнали в устава на Българската православна църква, които продължават да прекрояват владиците ни. Той е от 242 члена, досега са гласувани половината. Сесията ще продължи от днес до 12 декември.
Делегатите са 120, но трима митрополити няма да присъстват на откриването. Видинският Дометиан, Ловешкият Гавраил и Варненският и Великопреславски Кирил ще се присъединят по-късно, тъй като ще представляват БПЦ на погребението на патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Втори, което е във вторник, обясни говорителят на събора протойерей Ангел Ангелов. Предвижда се да бъде гласувано и дали да бъде вдигнат мораториумът върху продажбата и отдаването на концесия на църковни имоти, направено на миналата сесия от митрополит Кирил.


PS Ако има новини, които си заслужават, ще пиша. Четет ги на сайта на в-к "Монитор"
www.monitor.ru или препубликувани тук.

05 декември 2008, петък

Денят на св. Николай



Днес е денят на свети Николай Мирликийски - Чудотворец. За мен това един от най-съкровените празници - отчасти заради знаковото му покровителство над фамилията ми, но най-вече заради моя енорийски храм (руската църква "Св.Николай Мирликийски-Чудотворец" в София), носещ неговото име, в която приех преди години и Свето Кръщение.


Светата литургия на 6 декември за празника в храма ще започне, както обикновено от 9.00 ч. След нея се предвижда служба в памет на новопредставения патриарх на Москва и цяла Русия Алексий Втори. Бог да прости душата му.

Църковният събор вдига имунитета на владиците

РАЗПОПВАТ ЗА СВЕЩИ МЕНТЕ

И жените с право да получават синодални ордени и медали
Сильвия Николова
В-к "Монитор", 6 декември 2008 г.

Страховити глоби замислят синодалните старци за всички духовници, нарушили финансовата дисциплина или уронили имиджа на църквата. Те ще залегнат в специална глава за църковните наказания и награди в новия устав на Българската православна църква, който е изготвен от комисия, консултирана от специалиста и преподавател по трудово право проф. Емил Мингов, съобщи за "Монитор" Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Документът ще бъде гласуван на зимната сесия на Шестия църковен събор, който ще се проведе от 9 до 12 декември в Рилския манастир. Провиненият няма да се ползва от имунитет, та дори да е самият патриарх, подчерта той.
Разпопване очаква и всеки расоносец, дръзнал да върти далавери с църковни имоти и имущество, предвижда уставът.
Низвержението ще важи и когато се установи, че свещеник е правил алъш-вериш със свещи, купени от частни цехове или произвеждани в собственото му мазе, а не от синодалната свещоливница в кв. "Илиянци", подчерта митрополит Кирил и добави, че прошка няма да има за никого.
Разпопен духовник в БПЦ няма от тридесет години насам. За далавери или особено шумен скандал, виновните най-много бяха местени от едно село в друго, припомниха запознати.
По думите на дядо Кирил водеща причина за присвояванията на църковна пара, разхищенията на имущество и третирането на храмовите и манастирските имоти като бащиния сега е именно липсата на строги наказания в устава. Освен санкции обаче проектодокументът предвижда награди, поощрения и отличия.
Занапред жените, работили за укрепването на християнския морал и популяризирането на православието в България, също ще имат право да получават ордени и медали.
До момента това не беше фиксирано в никакъв документ и макар че двата пола в християнството са равнопоставени, имаше известно въздържане към присъждане отличия на жени, коментира владиката.
Ордените, които съборът ще утвърди официално са "Св. Климент Охридски", "Св. Цар Борис Михаил", "Св. Иван Рилски" и "Св. Кирил и Методий".
Дали храмовите настоятелства да имат право да отдават имотите на концесия, ще решава още съборът. На сесията му през септември бе наложен мораториум за това до приемането на друго решение.
По време на събора ще бъде обсъдена и възможността дали духовенството да приеме заплати от държавата, или да остане да се издържа само от собствени приходи - продажба на свещи, отдаване на земи и имоти под наем и печалба от производство и търгуване с църковна утвар, икони и сувенири. Преди броени дни на среща със синодалните старци новата политическа формация движение "Напред", в което влизат СНС, ВМРО и партия ЛИДЕР, предложиха да настояват свещениците, калугерите и архи ереите да получават заплати от държавния бюджет.
Цените на кръщавките, венчавките, опелата и всички треби да се определят с решение от Светия синод и да бъдат едни и същи в цялата страна, а не както досега, всеки митрополит да ги определя, предвижда още проекторешение на събора. Засега не се предвижда таксите да се увеличават въпреки икономическата криза.


Снимка: БОЙКО КИЧУКОВ

Свещеници умуват как ще оцелеят в кризата със заплати от 350 лв., ако съборът им отреже приходите от треби.

Комментарий


Молец в одеждите

Сильвия Николова
6 декември 2008 г.
"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:19).
Дори и най-добронамереният човек у нас трудно ще си изкриви душата да каже, че всички

Одеждите за владика не падат под
два бона в левове. Луксозните обаче удрят 4000 лева.

Снимка: Бойко Кичуков

свещеници и архиереи спазват тази Христова заръка. Освен ако не е от онази порода прицърковни подмазвачи, които в последно време пуснаха бради и кълнат
наляво и надясно всеки, дръзнал да изкаже истината такава, каквато е тя в действителност. Но не за тях ми е думата, а за обекта на техните венцехваления. Видно е с невъоръжено око, че сърцата на някои наши митрополити здраво са се сраснали с лимузините им, макар и молец да не подяжда одеждите им. По простата причина, че златотканието им не храни гадинките, но пък подхранва всякакви грехове, от които най-първият е гордостта и породената от нея самозабрава.
Затова за искрените християни у нас новината за рестрикциите към всеки, дръзнал да се облагодетелства на гърба на църквата, звучи обнадеждаващо. Дали обаче ще се изпълни разпопването заради далавери или написаното ще остане само на книга, ще покаже времето. Което впрочем ще покаже и дали архиереите ни са били искрени или просто са отчели дейност за пореден път.

01 декември 2008, понеделник

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:


НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ОТВАРЯНЕ НА ДОСИЕТАТА, ЧИСТ СЪМ

50% от имотите на църквата не са върнати

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,
В-к "Монитор", 2 декември 2008 г.

- Ваше Високопреосвещенство, църковният събор излезе с твърде неочаквано решение да ореже представителството на миряните от участие в този форум. Какво наложи тази рестрикция?
- Това беше манипулация от страна на шепа хора, които представиха нещата по този начин пред обществото. Църквата е съставена от духовенство и миряни, тя е една и единна, и не е необходимо да се прави разлика между тези две, равни по чест и достойнство, части. Даже и да няма миряни в църковния събор, това не е елиминиране, тъй като по принцип няма такъв събор, в чийто състав да има и миряни. В историята на Българската православна църква историческият момент - създаването на Екзархията, налага въвеждането на това понятие. Тогава не е имало достатъчно клирици, за да бъде той изцяло църковен, и е допуснато по-широко светско присъствие. Мястото на миряните е най-вече в енорията, в православните християнски и младежки братства, сдружения с нестопанска цел, фондации и т.н.
- Архиереите забраниха продажбата на църковни имоти, апортните сделки и прочие. Църквата няма ли да изгуби доходи от това?
- Разбира се, че ще загуби, когато няма възможност да оперира пълноценно със своите имоти, в това число и като не извършва разпоредителни сделки. Всяка институция, която има само разходи, е обречена. Но решението, макар и крайно, е взето и ще работим според него. Затова и аз не съм обелил дума по този въпрос, макар че в средствата за масова информация се лансира фактът, че съм бил най-много против това решение на събора. Аз съм работил и ще работя за църквата, а не за лични изгоди, колкото и някои да се стремят да ме обвиняват в какво ли не. Бъдещето ще покаже кой искрено е работил и кой за користолюбиви цели.
- Каква част от имотите на БПЦ все още не са върнати - от държавата и от хората на Инокентий?
- От държавата и различни учреждения не са върнати около 50% от имотите на църквата. От Инокентий са върнати всички църковни имоти освен личните им, които са придобили по незаконен начин на гърба на църквата.
- В края на ноември Съдът по правата на човека в Страсбург ще се произнесе по казуса Инокентий. „Синодът" му съди държавата за близо 1 млрд. лева, но по волята на ищеца, какъвто се явява той, адвокатите му пледират за връщане на имотите, отнети от тях през 2005 г. срещу оттегляне на финансовия иск. Как ще процедира Светият синод при решение на Страсбург в полза на Инокентий?
- Това е въпрос не на Св. синод, а на държавата. Аз не мога да отговарям от името на когото и да е било. Тук обаче има голяма несправедливост. Те само са ползвали тези имоти, никога не са били собственици. Това е чудовищната манипулация от страна на хора, които ги подкрепят и заблуждават международните инстанции. Те могат да претендират донякъде единствено за новите храмове. За нищо повече. Да не говорим, че каноните забраняват прибягване на духовници към светски съдилища. Ето как всеки, който се отдели и прави разделение, нанася поражения, за които сам ще си носи моралните последствия. Господ забавя, но не забравя. Всеки, който върви против църквата, фактически върви против Бога.
- Правени ли са сметки на колко възлизат загубите за БПЦ за времето, в което тези имоти бяха в ръцете на Инокентиевите хора?
- Това знаят органите на прокуратурата. В тях е цялата документация, благодарение на която се взе решение да се действа. Освен разкола, разделението, се видя, че има големи злоупотреби и разхищение на църковно имущество.
- На фона на голямото неправене и липсата на каквато и да е социална програма на БПЦ, Варненска и Великопреславска митрополия развива оживена дейност - не само организационна и катехизаторска, но дори и социална.
- Църквата не е само духовенството, а и християните. Всички заедно носят отговорност дали работят или не. Нашата дейност е много по-голяма, отколкото се знае. Благодарение на работата ни в асоциацията "Св. ап. Андрей Първозвани", която е българо-германско сдружение за социална дейност на митрополията, и на две католически фондации от Германия имаме детска градина в с. Кичево с капацитет 120 деца, като цялостната им издръжка е осигурена. Едва ли има друга църковна организация в България, която за 10 години да е инвестирала толкова милиони евро в социална дейност. В нея се включват и безплатното медицинско обслужване и социален патронаж на 100-тина възрастни хора, и създаването на интернат в училището, където постъпват деца от детската градина. От 10 години църквата работи и с хора, зависими от психоактивни вещества и правили опити за самоубийство.
Не бива обаче да забравяме, че първата грижа на митрополита, духовенството и миряните е строителството на нови храмове и възстановяването на стари. За 20-те години, откакто съм във Варна, действат почти 100 храма, а от 1 действащ манастир тогава, сега са вече 7. С Божията помощ се надявам да се намерят средства за довършването на вече започнати храмове, както и за построяването на нови, като например "Св. прпмчк Прокопий Варненски" и "Св. ап. Андрей Първозвани" във Варна, "Св. мчк Райко Шуменски" в Шумен, "Св. Климент Охридски" в Добрич, а манастирите да станат над 10. Инициативата ни "Духовност и култура", съвместна с община Варна, респективно Младежкия дом и детския комплекс, вече 10-а година привлича деца, младежи и девойки за участие в различни конкурси по случай големите Господски, Богородични и светийски празници, за запознаване с богатите културни и църковни традиции. В училищата се преподава вероучение. Създадохме и обществен комитет "Православни ценности", в който участват повечето от най-главните институции в града. Така във Варна до най-висока степен ще бъде осъществен и разширен възрожденският принцип на единство: "Кметът, попът и даскалът". Резултат на това единство е и единствената релейка в катедрален храм в България, благодарение на която всяка неделя и на голям празник се излъчва св. литургия пряко по местната телевизия. Благодарение на областната управа от няколко години на митрополията са предоставени помещения за работа с инвалиди.
- Заради прословутия търг за манастира „Св. Пантелеймон" бяхте пак на върха на пиката. Имаше обвинения, че сте заложили дори сградата на светата митрополия. Откъде идват периодично тези, а и други нападки - от клакьори на хора, които не желаят вашия просперитет или от неудовлетвореността на хора от бизнеса?
- Във всяка институция има подобни неща. Когато това става в църквата, още старите владици са казали: "На дъното има капа". В същото време някои политици и бизнесмени се изживяват като "ревнители" за доброто на църквата, смятат, че те могат да управляват живота на едни или други и правят всичко възможно да фаворизират определени личности. Още по-лошото е, че използват некоректни прийоми. Нямам нищо против апетитите на някои архиереи, политици, общественици и др., но абсолютно не съм съгласен с некоректния им, да не кажа и друга дума, начин на действие. Нека си работят както искат и за когото искат, но да не вредят. Наистина и те правят много за паството си, за обществото, за страната, но нищо не извинява действията им, с които нанасят вреда на неукрепналите във вярата, способстват за разрастване на негативно отношение към православната църква.
- Комисия по досиетата ще започне да разкрива агентурното минало на хора от религиозните общности. Има ли безпокойство във висшия клир от отварянето на досиетата? Лично вие безпокоите ли се?
- За други не мога да говоря. За себе си съм абсолютно спокоен, тъй като не съм се занимавал с каквото и да е подобие на такава дейност. Православният християнин се старае винаги да бъде добронамерен. Така се старая да постъпвам и аз. Ако не мога да направя някому добро, поне не му правя зло. Совсем наоборот. Мога да ви разкажа за много случаи, когато съм помирявал хора. Моето старание е насочено само за печелене на приятели в Христа, поради което имам такива навсякъде. Смея да твърдя, че малко са архиереите, които имат толкова много приятели по света, просто няма да има време и място да говоря за тях. Не че съм обиден, но мнозина говорят за Москва, а забравят, или по-скоро игнорират факта, че преди това съм бил в Атина. Не съм бил в Америка, но имам такива приятели, че за 50-годишния ми юбилей бях награден от някои поместни църкви, поздравен от много държавни, общински, обществени и други ръководители, от самите Джордж и Лора Буш и др. Да, както виждате, не споменавам Св. синод, тъй като нямам повод за това.
- През декември предстои трета сесия на църковния събор в Рилския манастир. Какви въпроси ще бъдат разглеждани тогава?
- Остават последните части от устава - ведомството на манастирското управление, църковния съд, издръжката на църквата и най-съществената и сложна част - общи и преходни разпореждания. Подготвят се специални глави "Поощрения, дисциплинарна и имуществена отговорност на служителите в Българската православна църква", "Особени правила, относно правното положение на служителите в Българската православна църква" и пр. Разбира се, че не е възможно за толкова кратко време да се направят съществени изменения и допълнения в Устава на Българската православна църква, за да стане идеален.


Визитка

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско
Завършва духовната семинария и богословския факултет на Атинския университет
Приема монашество на 21 юли 1972 г.
Доктор по богословие на Московската духовна академия
Редовен член е на Международната академия по информатизация в Москва, на Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред на Руската федерация

29 ноември 2008, събота

Православно просветителско общество “ЛЪЧ”

Руския културно-информационен център

(ул. “Шипка”, 34):

1 декември (понеделник)
от 18
. 00 часа

„МОНАСТЫРЬ”- документален филм на архим. Тихон (Шевкунов), заснет в 1986 г. Разказ за Псково-Печерските старци:архим.Иоанн (Крестьянкин) и други.

На руски език

Киносалона на партерен етаж.

Вход свободен

25 ноември 2008, вторник

Денят на СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Днес е денят на св. Климент Охридски, но и патронен празник на Софийския университет. Честит празник, колеги!

Св. Климент Охридски, икона от XIV-XV в.

Делото на Климента Охридски

Проф. Иван Снегаров (1883 - 1971)
Реч, произнесена на 2 юли 1941 година в град Охрид

Ето ни в града на славното българско минало. Ето ни в свещения град, за който всяко българско сърце силно тупти. Ето ни в чертозите на вековния народен блян. Преди три месеци недостъпен беше българският Йерусалим. Топяха се нашите сърца да го видим и му се поклоним. Тиранинът бе поставил сатанински препятствия, за да го откъсне от всякакво общение с българското царство. Но неочаквано, по мановение на самоотвержениягермански народ, изгря свободата и над тоя вълшебен и свещен български кът. Днес ние сме честити да стоим на българския Сион , гдето лъчезарното небе най-нежно целува българската земя.
Виждате, драги гости: град Охрид е твърде скромен, с много порутени къщи. Тежкото турско и още по-несносното сръбско робство са ударили своя печат върху него. Той изглежда твърде отслабнал и посърнал от терзания и тъга за свободата. При все това той винаги, и в най-мрачното време, е сияел с особен ореол. Под неговите дрипи се крие духовно величие. От неговия образ се излъчва древна слава като животворен ефир.

Проф. Иван Снегаров

Кой друг български град може да му съперничи по трайна историческа слава? Първата ли българска столица Плиска? Този някогашен първенец между градовете на българското царство отдавна е изчезнал от лицето на земята. Втората ли прекрасна, златоцветна българска столица Преслав? Обаче и тя също отдавна, още в 972 г., престана да бъде двигател на българския културен живот. Може би другата гиздава българска столица Търново, която близо половина век била повелител на по-голямата част от Балканския полуостров и два века е всявала страх във византийската империя. Но и тоя горд български град е изтръпнал под кървавите ужаси, що го връхлетели на 17 юлий 1393 г. и после, и престанал вече за дълги векове да бъде ръководител не само на българския народ. Не само турският ятаган, но и фанариотски хомот го е смирил до неузнаваемост.

Само Охрид, столицата на вихрено юначния цар Самуил, е преминал и изтърпял народните бедствия през средните векове, без да изгуби своята ръководна мощ. Охридската архиепископия, наричана в турско време патриаршия, е преодоляла византийското и сръбското (средновековно) владичество и е действувала още близо 400 години под турско робство. В нейно лице Западна България или Македония, както в ново време взеха да я наричат, почти осем века е имала напълно обособен вътрешен живот. Ако и подчинена на чужда държава, Македония, възглавявана от Охрид, била духовно суверенна величина, която официално била наричана България (на гръцки ) не само от своите свещеноначалници - охридските патриарси, но и от цариградските и други патриарси.


Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел - свети Климент Охридски , за новите коринтяни, сиреч българите, както го възпява един охридски архиепископ-песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня - честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя.

Съдбоносни сътресения са отслабили историческата памет на българския народ. Забравен е бил в старопланинска България златозарният образ на св. Климента Охридски. Дори и Българската църква не чествува навсякъде тържествено, както подобава, свещената памет на чутовния охридски йерарх, без когото тя не би съществувала. От 1916 г. Климентови почитатели се мъчат да съберат средства, за да му издигнат в София достоен паметник, който да освещава столицата на Третото българско царство и да напомня на всеки българин за извора на неговата духовна мощ. Обаче и до днес още не е осъществена тази благородна идея - плод на дълбока почит към оня, който, както ще видим, е родил духовно българския народ - св. Климента Охридски.

Ето защо историческа е заслугата на българския храм на науката, Софийския университет, че гордо издигна името на св. Климента Охридски като вечно знаме на българския напредък. Това свято име краси на най-лично място стените на Софийския университет, който с това сочи на целия български народ, че той е получил своята светлина, своето духовно зрение от древното всебългарско светило св. Климент Охридски, че този светител е несъкрушима основа на неговото историческо битие. Хиляди-хиляди студенти възприемат в своите млади души светлозарния образ на св. Климента Охридски и огряват с неговите целебни зари народната душа. Българският храм на науката е и олтар, гдето се слави името на св. Климента. Това дивно име не е прост символ, а жива сила, която действува в Софийския университет и го прави да бъде най-ревностен бранител на българската народност. Когато много обществени сили в България се уклониха в чужди релси и се възпяваше идеалът на цялостна (интегрална) Югославия, само Софийският университет "Св. Климент Охридски" остана твърдо на своята основа - духа на своя небесен покровител. Софийският университет никога не забрави многострадалната свещена земя на св. Климента. И студенти, и професори си даваха клетва: "Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!"

Драги мои съграждани!

Днес вече виждате с очите си явно свидетелство на дълбоката любов, която чувствува Софийският университет към св. Климентовия град. Целият Академически съвет, върховното управително тяло на Софийския университет, е тук при вас. Тук са майстори и първомайстори на българската наука, български учени с европейска, дори световна известност. Те са дошли да ви сърадват заради изгрялата свобода и да почувствуват със своите просветени души, че жив е св. Климент, както от векове вярват охридчани. Радост озарява техните мъдри лица, загдето са честити да стъпят по същите места, които са осветени от апостолските нозе на българския първоучител св. Климент Охридски. За пръв път е удостоен Охрид с такава висока чест, в която искам да видя залог, че нашият сега изнемощял град отново ще разцъфне и ще възстанови своето древно достойнство - да стане пак средище на българската наука, както е бил във времето на св. Климента. Посещението, което прави Академическият съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", е бележито събитие с общобългарско значение. То още повече ще свърже духовно новата българска Атина с древната, София с Охрид, Третото българско царство със Самуиловото. Това светло събитие винаги ще сочи на българската академическа младеж, че трябва да пие и да се освещава от първоизвора на българската наука - мъдростта на св. Климента Охридски.

Родени под благославящата десница на св. Климента, откърмени и израснали под чудодейния чар на разкази за тайнствени явявания и действия на великия български светец, охридчани със своите чисти сърца вярват в небесната мощ на св. Климента и със страхопочитание произнасят неговото име. Обаче може би някои от вас, мои съграждани, се запитвате и сте в недоумение: защо и Софийският университет - тая лаборатория на чистата наука - толкова много почита нашия светец, дори е станал негов доблестен знаменосец?

Много пъти е говорено и писано от наши и чужди учени за св. Климента. В самия град Охрид, ако и да е бил задушаван от тъмнината на робството, винаги е имало ученолюбиви мъже, които разпространявали между народа знания за ангела-пазителя на Охрид и цяла България, черпени грижливо из стари жития и служби. При все това личността на св. Климента е толкова възвишена, неговата дейност е толкова обширна и плодотворна, че все пак остава нещо недоуяснено и недоизказано. И небето виждаме пред нас. Струва ни се, че го познаваме добре, но колко тайни крие то в себе си? На българското небе повече от хиляда години свети звезда с необикновена яркост и величина: сияе пътеводна звезда, от която са се излъчили множество други звезди. Такова велико светило винаги ще буди удивление и любознателност със своята лъчезарна тайнственост. Независимо от това, не е излишно понякога да се припомнят дори многоизвестни исторически истини, за да бъдат втълпени в нашите души и да станат нравствени принципи на нашата обществена дейност.

Науката до днес разполага с твърде малко сведения за живота и дейността на св. Климента. В Охрид се носят различни предания за него и неговия другар св. Наум . В тези народни предания са отразени: 1) голямото обаяние, което са имали двамата охридски светители между народа, и 2) непоклатимата вяра на охридското население в тяхната светост и чудодейна закрила. По-достоверни сведения ни дават житията на св. Климента и св. Наума, написани от техни ученици и от охридски архиепископи. Също черпим сведения и от св. Климентовите съчинения. Откъде точно бил родом българският праотец св. Климент, не е известно, но той бил несъмнено славянин и в науката преобладава мнението, че той бил българин. За св. Климента България, както казва неговият житиеписец Теофилакт Охридски (поч. към 1108 г.), била многолюбима, въжделена земя. Същият житиеписец го нарича пръв епископ, който служел и проповядвал на български език ( ). Друг житиеписец, охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216—към 1234 г.), явно го нарича българин.

Св. Климент ще да се е родил някъде близу до родния град на св. Кирила и Методия , Солун. Това се допуска по следните съображения: той от млада и нежна възраст е придружавал св. Методия и видял всичките негови дела. Климент е владеел в съвършенство Кирило-Методиевия език, сир. солунското, или южномакедонското старобългарско наречие.

Не се знае къде се е учил Климент, но е известно, че той бил високообразован мъж. Теофилакт Охридски го нарича най-учен мъж ( ). Още когато св. Солунски братя във Византия са започнали да превеждат свещените книги, той ще да им бил усърден помощник. Поради това те са го взели със себе си, когато в 863 г. заминали за Велико моравия (днешно Словашко), за да насаждат славянска просвета. Там Климент е останал до смъртта на своя учител св. Методий (поч. 6 април 885 г.), като помагал в неговото апостолско дело, сир. в неговата християнска просветна дейност (обучавал деца, проповядвал на народа и превеждал църковни книги). Във Великоморавия Климент изпъкнал със своите големи дарби. Той и Горазд били водачи на Кирило-Методиевите ученици и първи борци срещу латинското духовенство, което се стремяло да унищожи славянската образованост. Изтърпели тежки окови в моравски затвори за вяра и род и изгонени из Великоморавия, Климент и другарите му Наум и Ангеларий се отправили за България, за която силно копнеели.

В България те намерили богата почва за самостойна творческа работа. Княз Борис ги приел с отворени обятия, като изпратени от Провидението спасители на България. Борис отдавна е копнеел за такива просветители. Със съдействието на близките си съветници, болярите Ехач и Чеслав, Борис изработил план за всенародна просвета. Българският владетел скоро, още през 866 г., изпратил Климента за учител-проповедник в далечната обширна западно-българска област, наричана Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Средища на Климентовата християнскопросветна дейност са били градовете Главеница (днес не съществува, близу до гр. Авлона), Девол (също не съществува днес, близу до гр. Корча) и нашият град - Охрид. В Кутмичевица е действувал седем години от 886 г. до 893 г., когато, по заповед на новия български господар Симеон, той бил поставен за епископ на Дебричко - Величката епархия, която според по-нови изследвания е обхващала днешно Кичевско (долината на р. Велика), и съседната охридска покрайнина Дебърца, а може би и Дебър. Изобщо Климентовата епархия не се намирала много далече от Охрид, понеже, след като станал епископ, той често е посещавал своя манастир ,,Св. Пантелеймон" в Охрид, тук починал и бил погребан. Поради това по-късно св. Климент станал известен повече като охридски "архиепископ" и изобщо като охридски светия. Наместо Климента в 893 г. княз Симеон изпратил в Кутмичевица неговия сподвижник пресвитера Наума, който също така е работил седем години, до деветстотната (900) година, и след като си построил манастир на лазурния южен бряг на Охридското езеро със средства на Бориса и Симеона, се отдалечил там за постническо подвижничество.

Изнемощял от дълголетен тежък труд и от старост и предчувствувайки края на своя живот, Климент усилено молил княз Симеона да го освободи от епископството, за да се предаде на молитвено уединение в своя любим манастир в Охрид, но молбата му не била удовлетворена и Климент е останал на архиерейската си катедра до смъртта си на 27 юлий 916 година.

В такава животописна скица се очертава личността и делото на св. Климента Охридски. Посочените факти трябва да се вземат във връзка с предишни и послешни събития, за да се разбере тяхното значение, именно че те са основни линии в историческото развитие на българския народ от времето на княз Бориса до днес, сир. за повече от хиляда години време.

Денят на св. Кирила и Методия с право е всенароден празник. Още през време на църковната борба този ден, 11 май, е станал празник на българската просвета и култура, създадена от двамата славянски апостоли. Пита се обаче: какво щяло да стане с великото просветно дело на св. Солунски братя, ако техният най-даровит ученик Климент не се явил в България, гдето работил неуморно и с примерно самоотречение до последното си издихание цели тридесет (30) години? Без друго то щяло да се разстрои и изчезне, не би се осъществил идеалът на св. Братя - славянска писменост и култура, след като през 885 г. то е претърпяло съдбоносен удар във Великоморавия. България е станала християнска още преди двадесет години (865 г.), а от 870 г. е съществувала и полунезависима Българска църква начело с архиепископ, но при все това тя се намирала тогава в такова тежко положение, в каквото е била в турско време под властта на фанариотите. Духовенството било гръцко, в храмовете се служело на гръцки език, а народът, току-що приобщен с Христа, е жадувал да чуе словото Божие на разбран език. Поставена на такъв безизходен път, България била твърде много застрашена от влиянието на Византия. Не затова ли през 865—866 г. са въстанали петдесет и двама български боляри против Бориса скоро след като приел християнството? Борис жестоко потушил това въстание с надежда, че неговата велика реформа - похристиянчването на държавата, ще даде добри плодове.

Той виждал в славянската писменост най силно оръжие против опасното византийско влияние, разпространявано от гръцкото духовенство; най-годно средство, за да направи християнството действително животворна сила за своя народ, двигателка на неговото самобитно развитие. Очевидно той търсел славянски учители. Страшната духовна жажда щяла да разслаби българите, ако Провидението не е довело Климента в България. Ето защо неочакваната поява на Климента и другарите му в българската държава било за княз Бориса като изгрев-слънце след дълга мрачна нощ. И Климент скоро създал в българската земя многобройни бистри ручеи на животворна вода. Той напоил коравата българска почва, посадил нежни фиданки от дървото на живота, посадено във Великоморавия от неговите боговдъхновени учители, но после отсечено, Климентовите клончета пуснали дълбоки корени, цъфнали и вързали живоносни плодове. Лъчите на св. Климента озарили цяла България. Чрез неговото светлоносно слово България е станала вековен разсадник на славянската писменост, огнище на славянската култура, чрез която тя се издигнала да бъде през средните векове пътеводен светилник на православните славянски сърби и руси, а също и на ромъните.

Всеизвестно е, че училището е зеница на всеки народ. Напълно основателно ние се гордеем с големия умствен напредък на българския народ, с неговото добре развито учебно дело. Не трябва обаче да се забравя, че здрава сграда може да се издигне само върху яка основа. Настоящето е неизбежна сетнина от миналото. През време на българското възраждане народните дейци имали един девиз: "Все повече и повече училища!" Всъщност те повтаряли свещения завет на св. Климента Охридски. Той бил първият български учител и първият строител на българското учебно дело. Учредил е образцово училище, сигурно по византийски образец; учел деца и юноши миряни и свещеници: едни на старобългарско четмо и писмо, други (напреднали в учението) на тогавашните науки (богословие, риторика, музика и др.). Той въвел в своето училище и методически упражнения: по-способните си ученици подбуждал към по-дейно участие в своята учебна работа и от тях избирал помощници-учители Освен това, в зависимост от местните условия, Климент освежавал византийската образованост, която преподавал, със земеделски познания. Изхождайки от идеята, че царството Божие е пълнота на всички блага, Климент смятал за свой дълг да подобри народния поминък, като здрава основа за духовен подем. Както ни уверява неговият житиеписец Теофилакт Охридски , той учел народа как да подигне стопанството си; особено се грижел за развитието на овощарството. Кутмичевица - казва неговият биограф - била пълна с плодни дървета, но диви. Затова той пренесъл от византийските области различни видове овощни дръвчета и "чрез присаждане облагородил дивите дървета".

Климент подтиквал и развитието на изкуството, виждайки в него силно средство за облагородяване на душата. Грижел се да украси Кутмичевица с хубави църкви и манастири. В своето любимо място Охрид той построил две красиви кръгли църкви и манастир на най-живописното място.

Изобщо дейността на св. Климента е обхващала, може да. се каже, всички ония стръкове на тогавашното научно знание, които били необходими за духовното развитие на българския народ. Той ще да е имал за по-горна педагогическа цел да въведе отбраните ни ученици в universitas rerum, както се казвало на латински, т.е. да ги запознае с вселената, да им предаде своя широк поглед за нея. От това гледище Климентовото училище може да не е достигнало висотата на Магнаурската висша школа в Цариград, но то е имало висш курс и с това придобивало вид на това, което по-късно се наричало на латински университет. Като учител Климент бил за България това, което Фотий, после цариградски патриарх (поч. 886 г.), бил за Византия. Затова Климентовото училище може да се смята за подобие на Магнаурската школа, гдето преподавал Фотий, или за първо българско горно, или висше (за онова време) училище.

От тук става ясно, че Софийският университет е приел името на св. Климента Охридски, защото вижда в него първия български учен преподавател или, на днешен език казано, професор, сир. тачи го за родоначалник на българските служители на науката. Както от Софийския университет всяка година излизат стотици подготвени народни просветители, така и от Климентовото всеучилище излезли 3500 отбрани ученици, които се пръснали из просторната българска земя, покрили я с нови училища, и българският народ, който според църковния пзснопжжл е лежал в сянката на смъртта, те озарил от спасителка светлина, прогледнал и се устремил към висините на знанието.

Климент е просвещавал парола като учител и духовен пастир не само със словото си, а к с перото си. Със своите съчинения, написани на хубав и разбран за народа език, Климент е обработил старобългарския език до степен да стане съвършено словесно оръдие, не по-малко годно да изрази най-високи идеи и най-дълбоки чувства, отколкото гръцкият и латинският език. Все с цел да подтикне развоя на старобългарската писменост и да разшири народната просвета, той се стремил да усъвършенствува изнамерената от св. Братя азбука, т. нар. глаголица. Малко Климентови произведения са запазени, но и те дават представа за писателските му дарби. Неговите творения (поучения и похвални слова) са кратки, ясни и достъпни за простия народ. Те са бисери на българското слово. Вдъхновено и поетично написани, те звучат като химни, които въздигат дутата към небесния свят със своето богато книжовно творчество Климент е поставил началото на златния век в старобългарската книжовнина. Той е създал тъй наречената Охридска книжовна школа, която се допълва от другата просветна фаланга, създадена пак по вдъхновение на Климента и Наума - Преславската книжовна школа.

Който чете внимателно българската история, не може. да не се учудва, че толкова, много бедствия и разгроми е претърпял българският народ и при все това той не само не е изчезнал, както много други народи (траки, илирийци, скити, хуни, авари, хазари), но се явява на световната сцена все подмладен, с нови борчески сили. Где е тайната на тази несъкрушима жизнеспособност ни българския народ? Както дарбите на една личност крият корените си в нейните родители, деди и прадеди, така и главните качества на един народ имат своята основа в неговото минало, най-вече в основоположната епохи от неговия исторически живот. Св. Климент и княз Борис със своята дейност създали именно такава епоха в българската история, нова ера за българския народ. Княз Борис е успял да събере в едно политическо цяло почти всички еднородни славянски племена на Балканския полуостров, но той стоял изправен пред твърде мъчната държавна задача: да създаде от двата разнородни етнични елемента в своята държава - туранобългари и славяни - един цялостен народ. Нямало кой да одухотвори тези две външно, механично съчетани държавотворни сили. Нямало духовна спойка - народна просвета. Климент е запазил факела на българската просвета. Ако ни бъде позволено да се изразим на библейски език, Климент бил ангелът, който осенил девствена България и я надарил с божествен плод. Не би било преувеличение, ако кажем , че Климент спасил България от разпадане поради етнически противоречия, от погибел - от опасност да бъдела погълната от чужда стихия. Великоморавия изгонила Климента и другарите му, но скоро след това загинала. България пък ги приела драговолно и затова цъфнала плодовито. Борис и Климент са творците, родителите на славянобългарската народност. Първият е създал външните условия за нейното образуване, вторият й вдъхнал душа. Климент е одухотворитедят на българската народност. От времето на св. Климента българският народ почнал да добива определен духовен образ (физиономия) и да заема видно място в историята на европейската цивилизация. Климент е оставил тялото си, но неговият дух не е престанал да свети през вековете като светъл стълб по българската земя, да действува като основоположна сила на българския напредък. Климентовият дух е благодат Божия, която се изляла из цялата българска земя. Въплътил гения на своя народ, св. Климент е ставал наистина крайъгълен камък на неговата история. Творческото въздействие на св. Климента било толкова мощно, че творческият дух; който българският народ проявява от Х в. до днес е отражение на св. Климентовия дух. Цялата история на българската култура е всъщност развитие на посетите от Климента живоносни семена. Копнежът за светлина и свобода, който вълнува старите и новите български поколения, е вдъхнат народу най-напред от неговия праотец св. Климент.

Мнозина в свободна България мислеха, че българското население в Македония едва ли ще удържи сръбския й гръцкия гнет. Те твърдяха, че то ще изгуби, дори изгубило вече своето народностно съзнание. Но ето, пред нашите очи се извърти сякаш чудо. Мощната германска десница отвали тежкия надгробен камък и в поробена Македония възкръсна светлосияйна, юношески жизнена българщина. Не можем да удържим своите сълзи от радост. Где е черпило сили това многострадално население, понякога пренебрегвано от свои сънародници в българското царство, да води упорита борба срещу буйните вълни на инородните стихии - гърци, турци и сърби, и да се запази до днешен ден с високо, с кристално народностно съзнание, с безгранична любов към своя род и име, за светостта на което е дало безброй, жертви? На тоя въпрос българската история дава ясен отговор: в безсмъртния лъчезарен дух на своя първопросветител. Повече от хиляда години са се изминали от блажената смърт на св. Климента, но величавият му земен подвиг е оставил дълбоки следи в неговото паство, потомците на което и днес го чувствуват. Неговият ангелски дух не е преставал да витае над тази прекрасна земя, която три десетилетия одухотворявал и направил света българска земя със своите апостолски стъпки. Княз Борис решил да изпрати най-даровития Кирило-Методиев ученик за просветител в Македония, защото се опасявал, че нейното население, изложено на силно гръцко влияние от Солун и Драч, можело да се поддаде на погърчване. Климент бил творческа сила, която създала твърда като гранитна скала българщина; духовна сила, която преобразила тази антична земя до толкова, че е станала неугасимо огнище на българско съзнание и люлка на българското възраждане, оградена през вековете с несъкрушими крепости на българската култура като Охрид, Струга, Скопие, Тетово, Битоля, Прилеп, Белее, Щип, Воден, Костур, Солун, Кукуш. Незначителният някога илирийски град Лихнида, ако и да се намирал далече от люлката на българската държава, е станал един от най-вдъхновените вещатели на българското име, най-ревностен пазител на българските свещени традиции, вековно знаме на българска духовна мощ; свещено знаме, кое го ни е събрало днес на това светло тържество на българския дух. До недавна телени мрежи и вълчи ями разделяха св. Климентовия разсадник - Македония, от българското царство, но o, sancta simplicitas (о, свещена простота)! Самозалъгваха се българските врагове, че по тоя начин ще скъсат духовните връзки, които съединяваха двете земи в едно общо българско отечество все така крепко и неразривно, както преди в течение на много векове: Духът на св. Климента е непобедим нито от земни, нито от надземни сили, нито от сили на преизподнята. Изгрялата свобода е блестяща победа на св. Климентовия дух...

Историческа истина е , че Българската православна църква има големи заслуги за българския народ. Пита се обаче: кой пръв й вдъхнал силата да бъде твърдина, Ноев кораб на българския народ срещу бури и потопи, да го възражда и устремява към просвета и свобода? Св. Климент Охридски - откликва българската история. Той бил първият епископ българин. Неговата епархия била опитно поле за приложение на Христовия идеал, първообразен за устройството на цялата Българска църква. С това Климент станал родоначалник на българската йерархия, първозиждител на народната Българска църква. Той нежно я отгледал и я направил живодатна утроба, гдето е заченала и се образувала славянобългарската народност чрез органично съединение на двата й етнични елемента - прабългари и славяни.

Св. Климентовото дело имало голямо значение и за другите славянски народи. Не можем да гадаем каква би била тяхната съдба, ако Климент не е отгледал в България насаденото от неговите учители плодоносно дърво на славянска култура, но не можем да се съмняваме, че сърби и руси са придобили жизнени сили от Климентовия извор. Тяхното културно развитие било по-нататъшно въздействие на св. Климентовия дух. Както се знае, старобългарският, или тъй нареченият църковнославянски език; бил общ книжовен език на православните славянски народи и е родна майка на техните нови езици (български, сръбски и руски). Този свещен език не би играл тази велика историческа роля, ако не е бил утвърден от Климента.

Ето в едри черти представеното величествено дело на св. Климента Охридски. Обаче то е било животворно за целия български народ не само по себе си. Дрънкащ кимвал би била цялата 30-годишна учителска и пастирска дейност на Климента, ако тя не е била естествена проява на неговата високонравствена личност. Скоро щели да се забравят неговите огнени слова, ако те не са били израз на неговата всеотдайна любов към ближния, към народа. През цялото си обществено служение той нямал друга висша цел, освен да служи с всички сили на общото благо; нямал друг идеал, освен да бъде ,,за всички всичко". Така той се издигнал пред съвременници и потомци като идеален обществен деец.

Движен от безгранична любов към българския народ, Климент бил и дълбоко религиозна личност, изпълнен бил с безпределна любов към И. Христа. Неговата любов към Бога била деятелна и се осъществявала в самоотвержена служба на народа. Възприел апостолския дух на своите велики учители, Климент непрестанно се стремил да приложи християнските начала в живота, да преобрази нравствено обществото чрез наставление, личен пример и външна уредба, да го приближи към царството Божие, сир. царството на правдата, духовната свобода и братска любов. За Климента християнството било висша преобразователна сила в света, приложно богознание. Такава насока е имала и неговата книжовна дейност. Той отбягвал от теоретични въпроси, а винаги искал да постигне нравствени плодове. И като епископ той не е забравял, че е педагог, който със светлината на словото и живота си трябва да разпръсне невежеството на пасомите си и да облагороди сърцата им. Той винаги е имал пред очите си дидактиката на Павел Климент е хранел сякаш с мляко ония, които не са били в състояние да приемат по-твърда храна. Затова неговият биограф го нарича друг Павел за новите коринтяни - българите.


Климент, изглежда, имал предвид и педагогиката на своя знаменит съименник, старохристиянския учител в гр. Александрия (Египет) през II в. св. Климент Александрийски . На александрийското училище, което ръководил Климент Александрийски, също както в училището на св. Климента Охридски били обучавани на християнска наука млади и възрастни в два курса - нисш и висш с учител-ръководител, или директор, и подучители. И нашият първоучител, както Климент Александрийски, е поставял вярата в основата на тогавашното научно знание, Божественото откровение - в основата на човешката мъдрост. Няма ясно светознание, твърд светоглед без вярно богопознание, чиято висша степен е християнството. И единият, и другият високо са ценили образованието, смятали го за сила на християнския живот, за евангелска повеля, която И. Христос изразил с думите: " Изследвайте Писанията." Двамата Климентовци са имали за цел да направят разумната вяра общо достояние, но при това между тези бележити и вдъхновени християнски учители има известна разлика. Климент Александрийски, под влияние на гръцката философия, се увлякъл в умозрителна разсъдъчност, в религиозен интелектуализъм, развит до крайност от неговия гениален ученик Ориген . Той взел да вярва, че знанието само по себе си е нравствено съвършенство, че християнинът гностик, сиреч сведущият, образованият християнин е или ще бъде непременно и духовно съвършен. Св. Климент Охридски, обаче, не е отстъпил от апостолския гносеологично-естетически принцип: чрез вярата познаваме вселената, но вярата без добри дела е мъртва. Той отклонил крайния александрийски теоретизъм, като твърде умело е съчетавал християнското умозрение с нравствен практицизъм, с приложно християнство - една насока, която особено господствувала в староримската християнска църква. С други думи, св. Климент Охридски бил убеден, че евангелската светлина е божествена светлина, която трябва да се предава не абстрактно (отвлечено), а в съотношение с психофизичното същество на човека, да се предава по такъв път, че не само да отваря духовните очи или да усили духовното ни зрение, но главно да облагороди сърцето, да направи човека по-разумен господар на природата и прилежен, вдъхновен строител на царството Божие.

Християнски общественик в истинския смисъл на думата, Климент не е бил отшелник, но при все това той е живял в обществото като аскет. Старото българско житие на св. Наума Охридски ясно изтъква, че Климент и другарят му Наум се украсявали с девствена чистота през целия си живот, били примери на въздържание и нестяжателност. Дълбоко убедени, че духът твори и плътта трябва да бъде послушна на духа, Климент зорко бдял над себе си, не се привързвал към земните блага, с каквито охотно го дарявали владетели и боляри, не се стремял към власт и слава, чужди му били завистта и омразата; имота си смятал за дар Божи, отреден за сиромасите. И той постоянно се самораздавал: и душевните си богатства, и веществените щедро раздавал на ближните. Според неговия житиеписец Климент бил баща на сираците, помощник на вдовиците, вратите на неговия дом винаги отворени за бедни и странници. Преди смъртта си той завещал целия си имот и книгите си на своята епископия и своя манастир в Охрид. Кротък и скромен бил Климент, неговото сърце било извор на милост и състрадание. Изобщо той бил верен отобраз на евангелския пастир. От любов към ближния Климент се отзовавал да лекува и телесни немощи преди всичко със силата на молитвата, поради което още преживе той бил смятан за чудотворен лечител.

Наистина велик духовен вожд бил Климент . Пред величието на неговата личност със синовно смирение се прекланял и българският повелител Симеон, от когото Византия е треперела. Когато Климент се явил пред Симеона с молба да го освободи от управлението на поверената му епархия, българският цар решително отказал да приеме оставката му, понеже, според житиеписеца, виждал в оставката на св. Климента злокобен белег, че ще изгуби престола си.

Също така и в душата на народа св. Климент оставил незаличими следи със своя живот и апостолско служение. Под обаянието, което излъчвала неговата възвишена личност, неговите ученици и народът скоро след смъртта му взели да го почитат за светец. За това явно свидетелствува най-старата му служба, написана навярно от негов ученик. В нея блика синовна любов и благоговейна почит към великия български първоучител. Песнописецът го възпява възторжено с най-китни епитети. Климент е боговдъхновен, ластовица златоуста, добропеснен славей, богогласна уста, медоточен език, златозарен светител, чрез него Охридската църква сияе като крин. По-късно още повече се усилил култът на св. Климента, та два пъти в годината чествували, както и сега, паметта му - на 27 юлий и 25 ноемврий, или сега 9 август и 8 декемврий.

И охридските архиепископи високо са почитали св. Климента. Те усърдно се грижели за затвърдяване на св. Климентовия култ не само за да спечелят доверието па своето паство, но и да утвърдят охридския престол върху личност света и с апостолско достойнство. Някоя от тях са писали на гръцки език високопоетични химни, а Теофилакт и Димитър Хоматиан, както казах в началото, съставили и хубави жития на св. Климента, с което увековечили паметта му. Всичките черти, с които те го изобразяват, се определят от основната им представа, че Климент е апостол, велик православен български йерарх и ангелоподобен мъж. За тези архиепископи Климент е преродил българите, направил ги избран народ, превърнал суровата българска реч в език свещен. Той е денонощно светило над българската земя; водач на целия мизийски народ, сир. българския народ; нов Мойсей, който спасил новия Израил с тоягата на своите слова; богоговорител, огледало Божие за българския народ, сияйна звезда на българската земя, благоухание на Иисуса Христа в българската земя, ходатай и молитвеник пред Бога за своя град Охрид и целия български народ, равноапостол, тринадесети апостол (след ап. Павла), похвала и слава на България. Изобщо тези песнописци - охридски архиепископи, стоейки с дълбока почит пред дивния образ на св. Климента, търсят най-ярки краски или по-право не намират думи, за да изразят духовното величие и сияние на българския първопросветител. Не може да има съмнение, че за основа на поетическото си изображение песнописците са имали и народното схващане за св. Климента като пръв и най-велик праотец и благодетел на българския народ.

И днес са запазени още свежи и ясни спомени за охридския светител у неговите духовни потомци. Народът в Охрид и околността вярва искрено и непоколебимо, че св. Климент невидимо бди над своя народ и не ще го остави да загине; стича се при неговия гроб с жива вяра в златния св. Климент, в неговата небесна сила. Всеки гостенин, ако престои тук няколко дни, ще почувствува тоя мистицизъм, може би странен за днешния век на рационализма, но при все това благодатен за винаги воинствувалия за своя род и език св. Климентов народ.

О, колко е необходимо тази охридска религия, която е най-ярка българска православно-християнска вяра, да се разпространи по всички български краища, та тази жива вяра във всебългарския светител и небесен закрилник да стане метафизична основа в живота на целия български народ! Моите колеги знаят, че не веднаж съм дигал глас в нашия печат за общобългарско религиозно почитание на св. Климента. Дано бъда честит да видя този ден, когато целият български народ с една уста и едно сърце всяка година тържествено ще празнува деня на своя праотец, който му е дал творчески живот. Сияйният образ на св. Климента е най-ярко олицетворение на духовно единната българска земя, символ на българската култура.

Озарени от съзнанието, което Софийският университет има за безмерната стойност на св. Климентовото дело, нека всички българи издигнем светия образ на българския първоучител и велик светител като свещено и спасително знаме. Нека издигнем в градове и села в чест на св. Климента храмове и паметници, та животворният му дух да витае и свети дори в последната българска хижа, та всички българи, гдето и да се намират те, да се чувствуват живо обединени от светлия дух на своя първородител св. Климент Охридски. Трябва да благодарим на Провидението, че е дарувало на българския народ, още в зората на неговия духовен живот, такава дивно светла личност, която може да бъде първообраз на всяка народополезна дейност; възвишена личност, в която може да види насърчителен образец и духовният пастир, и народният учител, и българският учен и книжовник, и българският лекар, и селският стопанин, и българският общественик и държавник.

Да сияе вечно славата на св. Климента Охридски по цялата българска земя! Да вървим смело и неуклонно по неговия свещен завет: "Вярвай в Бога и служи самоотвержено на своя род за повече светлина и правда!" Така вдъхновени от духа на св. Климента, ние ще бъдем без друго строители на светла бъднина, на нов златен век за България.

© Поклоннически слова за Македония, "Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", София, 1993